ГОСПОЖА ПОЕЗИЯ
Такова преклонение
в нозете Ти –
наздравици,
цветя
и остроумия.
Сълзи и фойерверки…
Приеми ме на доверие!
Дълбоко в хумуса на съкровението
е моят корен –
мишена за ловци на гласове.
За да стрелят в мен
отвсякъде.
СКЪПЕРНИЦА НА ДУМИ Е ПОЕЗИЯТА
Краде от мислите ми
и им се любува.
Дори не ги записва,
но ги застрахова
против неразбиране –
за всеки случай.
Пресява ги.
Изгнилите –
в течащата вода изхвърля,
здравите –
на купчини сортира.
Дом гради за тях,
сади лехи с цветя и билки,
копае кладенец,
краде огньове и мълчи…
Прелива от търпение
казанът на небето.
На разсъмване кръщава всичко
в мъдростта на утрото.
РАЗМИНАВАНЕ С ГОСПОЖА П.
Ако знаеше езика ти,
щеше да ти каже
слез от восъчната кула –
ти си нейният фитил
и ще плачеш денонощно.
Щеше да ти каже,
че в първата редица няма да е,
когато те ръкополагат –
ще подслушва зад вратата славата
как сърцето ти изпълва с хлопане.
Щеше да ти каже,
че думите са проститутки
и синя плесен
в хляба на безвремието.
Но късно е – и непробуден,
езикът на сърцето ти
е вече чужд и натежал.
Ще се разминете
по стъпала от небеса – защото
тя е вятъра в сърцето ти.
