21 август 1902 г. – 14 декември 1972 г.
Ангел Иванов Каралийчев е роден в град Стражица, Вeлико Търновско. Учи химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. От 1925 г. публикува в сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1925), „Жълтици“ (1926), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935). Първият си детски разказ „Житената питка“ той написва през 1925 г. по поръка на Ран Босилек – редактор на сп. „Детска радост“. През същата година отпечатва и две разказчета в сп. „Светулка“. сътрудничи в почти всички детски периодични издания. Автор е на десетки книги за деца и юноши. Най-популярни сред читателите-деца са: „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948). Приказките му са преведени на 55 езика. За тритомника „Приказен свят“ е вписан в почетния списък на Международния съвет на детската книга през 1972 година. Той е първият български писател, удостоен с тази чест.
