Мъката на едни думи
нямала граница.
Дълги години те стояли
все на една страница.
Дружали с децата само
от време на време,
когато някое от тях
книгата вземе.
– Ах! – си викали те. –
Ще умрем от скука.
И денем, и нощем трябва
да стоим все тука.
А сме уж думи от стихотворение…
Но всеки ден, за съжаление,
децата занимания имат учебни
и ние много рядко сме им потребни.
Една на друга думите
така се оплаквали
и с тях да се случи нещо очаквали.
И се случило това нещо веднъж.
Над думите се надвесил някакъв мъж
и рекъл:
– Тези думи се харесват на всички деца.
Я да взема да им сложа крилца.
Добрият мъж
веднага запретнал ръкави,
над думите сложил пет линии прави,
на срички след това думите разделил
и над всички срички
крилца наредил.
Всяка сричка си имала свое крилце,
което представлявало
една чертичка
и едно колелце.
Знам, че се сещате вече, деца,
какви били тези чудни крилца.
Те зазвучали с глас най-чудесен
и превърнали всички думи на песен,
от която бил всеки пленен…
И която звучала всеки ден.
Радой Киров
