Казват, че когато човек е способен, е способен във всичко…
Миглена Миткова е уникален творец, който се справя с еднаква лекота както с трудната техника на акварела, така и с пирографията върху дърво, с екзотичният батик; създава бижута, мартеници и други приложни неща, пише стихове… Изрядният рисунък, богатият колорит, изящният вкус, улавянето на красотата на “обикновените” неща и мигове са много характерни за творчеството на Миглена Миткова. Съчетани с неизчерпаема творческа енергия, вдъхновен, неуморен труд и най-вече с безкрайна любов и уважение, към всичко, което създава!…
1. Кога се появи у Вас желанието да се занимавате с изобразителни изкуства? Има ли човек/хора, който/които ви вдъхновиха и насочи/ха да тръгнете по този път?
Винаги съм обичала да рисувам и още от малка това беше едно от любимите ми начини за прекарване на времето. Семейството ми не ме е насочвало, но знам, че баща ми е рисувал много хубаво, макар да не са останали много негови картини. Завърнах се към това занимание когато се роди първият ми син. Тогава започнах да пиша и поезия. Може би този преломен момент, появата на детето, стимулира много хора да открият или преоткрият творческото в себе си.
2. Кога и къде беше първата Ви самостоятелна изложба?
Все още не може да се каже, че съм имала истинска самостоятелна изложба. Участвала съм в две изложби на бургаска галерия, която ме покани да се включа в техните тематики с мои картини. Едната изложба беше съвсем наскоро, на тема Тодоров ден – конете и дивата природа, в която участвах с два акварела.
На 14 май се проведе премиерата на втората ми стихосбирка, която е илюстрирана с мои акварели. На събитието направих и изложба на илюстрациите в книгата, както и още няколко мои картини и скици. На 18 юни предстои още едно подобно събитие в Благоевград.
3. Вие творите в различни области – акварелна живопис, битови приложни неща, батик, работа върху дърво с пирограф и др.? Имате ли любима техника и/или жанр? Какви емоции Ви носят различните техники, с които творите?
Всички техники носят различен заряд както на автора, така и на аудиторията. Обичам ги всички, но най-близък и най-богат на изразни средства към момента намирам акварела.
4. Какво Ви вдъхновява и насърчава? От къде черпите душевна енергия да продължавате да творите?
Енергията си откривам вътрешно – това е моята собствена необходимост да творя. Животът не може и не трябва да се изчерпва с ежедневието.
5. Имате ли ученици и/или близки, на които предавате своите знания и умения; които вдъхновявате и насочвате да се занимават с изобразителни изкуства?
Опитвам се да предам желанието и любовта към изобразителното изкуство на децата си. Не мога да кажа, че успявам, те имат свой собствен път. Откривам талант в големия ми син, който е възможно на определен етап от неговия житейски път да се прояви, но това ще бъде негов избор.
Когато имам време, обичам да се включвам и в уроци тип „рисуване и вино“. Намирам обстановката за позитивна и зареждаща, без напрежението от конкретни очаквания и търсене на резултати.
6. Имате ли любими девизи, афоризми, крилати фрази?
Имам много любими цитати и крилати фрази и повечето са на Тери Пратчет. Ще цитирам една фраза, която ми е направила най-силно впечатление. Тя е на Смърт от поредицата му за Света на диска:
„ТОВА СА ТЕ, СМЪРТНИТЕ. ДАДЕНИ СА ИМ ЕДВА НЯКОЛКО ГОДИНИ НА ТОЗИ СВЯТ И ТЕ ПРАВЯТ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО ДА ГИ УСЛОЖНЯТ. ОЧАРОВАТЕЛНО.”
7. Как бихте се описали с няколко думи?
Човек, който не може да стои без работа…
8. Какво Ви носи/с какво Ви зарежда общуването с други хора на изкуството – писатели, художници, поети, музиканти, артисти?
Понякога ми носи усещане за съпричастност към творческата среда, понякога ме напряга. Истината е, че общуването с хора на изкуството не е лесно. Винаги трябва да си готов с някой комплимент или възвишена фраза, хаха. На мен не ми се удава, понеже съм умерена в комплиментите. Но когато с някой се усетим, чувството за разбиране помежду ни е много силно.
9. Имате ли любими теми и/или персонажи, към които периодично се връщате в своето творчество?
Може би женското начало. Жената, майката… Усещам как несъзнателно се повтарям в тази тема както в изобразителното изкуство, така и в поезията.
10. Имате ли любим/и писател/и, поет/и? Бихте ли цитирала нещо от него/тях?
Имам ужасно много любими писатели и поети. Но стихотворението, което винаги ще остане запечатано в съзнанието ми е на Ана Ахматова.
Сивоокият крал
Слава на теб, безизходна печал!
Вчера умря сивоокият крал.
Есенна вечер пламтеше отвън,
каза мъжът ми почти като в сън:
„Знаеш, от лов го донесли на гръб,
ничком бил паднал под стария дъб.
Жалко, кралицата зло сполетя.
Само за нощ посивяла е тя.“
Взе от камината вехта лула,
седна над своите нощни дела.
Щерката будя и както личи,
тя е със същите сиви очи.
А зад прозореца шепнат листа:
„Няма го краля ти вече в света…“
