Димчо Тонев – Учител, Поет, Художник
„Далечен огън, бедуински говор, отчаяно мучене на камила – животът сладък е като финика – дори когато той е робски…
Камилата е моят кораб във пустинята, не трябва и вода на нея, от изворите стръвно лочи, „резервоара“ си за седмица зарежда, хомота си тя кротко тегли.“
Димчо Тонев е роден в град Карнобат през1961 година. Средно образование завършва в родния си град. Учи в ИДНУ „Христо Ботев“ град Бургас, а висше образование завършва във ВПИ „Константин Преславски“ град Шумен. Като студент участва в поетичния кръжок при Дома на учителя град Бургас, с ръководител поета Димитър Костадинов. От 1992 до 1996 година работи като редактор в общинския вестник на Карнобат „Карнобатски глас“. Негови стихове са публикувани в регионални вестници и списания. През 1999 година издава първата си стихосбирка – „Най-дългия път“. Участва в антологиите „Поетични силуети“ – 2002 г. и „Сияйни пътешествия“ – 2008 г. Публикува стихове в сайта „Хулите“, „Буквите“ и „Светлосенки“. През април 2012 г. е награден в конкурса на „Кафене БГ“ за хайку на тема „Знам“. Първата му самостоятелна изложба като художник е на 24.Х. 1999г. в ХГ „Бенчо Обрешков“Карнобат.
25.Х. 1999г. – Изложба ХГ „Петър Станев“ Айтос
10.05.2002 – Изложба-акварел къща-музей „Димитър Полянов“ Карнобат.
01.11.2007г. – Изложба „Живопис и поезия“ ХГ „Бенчо Обрешков“ Карнобат12.05.2011г. – Юбилейна изложба-живопис „2 Х 25“ ХГ „Бенчо Обрешков“ Карнобат
12.05.2021г. – Юбилейна изложба-живопис „2 Х 30“ – „Пътешествия в картини“ ХГ „Бенчо Обрешков“ Карнобат
Димчо Тонев е обрекъл професионалния си път на просветата и знанието. В последните 24 години той обучава на четмо и писмо учениците от ОУ “Христо Ботев’’, село Кликач. Няколко поколения са написали първите срички, прочели са първото „мама“ под зоркия му поглед.
Димчо Тонев има картини в частни колекционери в Гърция, Турция, Сърбия, Германия, САЩ, Канада, но най-много в България. Два пъти е учител на годината. Казва, че поезията има място в Интернет, но той предпочита да чете стихове на хартия!
1. Любовта е не само смисълът на живота. Тя се е превърнала в предпоставка, която е нужна за да изгрява слънцето, а звездите да запазват своето място на небето. Любовта е Божие вдъхновение – Кое е твоето вдъхновение?
– Красотата в природата. Тя е най-великият художник, а есента е най-големия живописец
„Глицинията пръска аромат, разкошен е на пролетта парфюма. Брезичката със ласкави листа във танц със вятъра палува…“
2. Вярваш ли в тъжния човек?
– Есенния човек е мъдър човек.
3. А в мислещия човек?
– Да! Човек, който си прави изводи, признава грешките си, което е много трудно.
4. Какво беше твоето детство? – Щастливо и красиво!
5. Помниш ли първото си стихотворение?
– Да, беше посветено на мама за 8-ми март.
„Кога разпуква се зората и птиченце запее в небесата,….ти ставаш, мила мамо, в росното утро рано, ти като бисерна сълза трептиш у дома
6. Кога при теб се изливат стиховете – когато си тъжен или когато си щастлив?
– Когато търсиш външна провокация – пътешествието най-вече.
7. Ти си безспорен пътешественик – често си извън България. Какво ти носят тези пътешествия, какво за себе си откриваш?
– Освежаване на възприятията и идеи за нови стихове и картини. След като се прибера, съзнанието преработва впечатленията.
8. Къде мечтаеш да отидеш?
– В Лувъра, в Париж. Пожелах си да поживея за известно време в Словения, Италия ми е най-любима.
„Дълго трябваше Море към мен Ти да вървиш, за да докоснеш там където сините Ти пръсти не достигат. Друг на твое място би се уморил пред късогледството и невъзприемчивостта ми….“
9. Думите и идеята за дадена картина сами ли те намират?
– Да, не обичам поръчкови стихове и картини. По поръчка на сърцето се получава най-истински.
10. Коя дума е най-трудно да се напише?
– Извинявай и смърт.
„Животът-изтъкан от грях ни дебне с поглед вълчи. Сковани от нечуван страх пред Истина що се зъби.“
11. Как се превръща болката в думи?
– Невероятна е дарбата да я пресъздадеш така, че Тя да премине в твоята противоположност, за да стане уникално приятна.
„Като гледаш Земята-не можеш да усетиш Небето. Ако го нямаше Злото, как щеше да го различиш от Доброто!?“
12. Какво ти дава поезията?
– Стиховете са като поетичен дневник, който ти дава сила да живееш.
13. Изразяваш своята емоция чрез изкуството – Да основно от впечатления.
14. Силата на думите, казани на място са безкрайни – Имаш ли псевдоним? Освобождение ли е псевдонимът или задължение?
– Да – ДИМИЧ. Не мисля, че псевдонимът освобождава, винаги може да се разбере поета, автора, художника.
15. Какво беше за теб учителската професия?
– Призвание.
16. Какво трябва да се изучава днес в училище?
– Трябва да се изучават повече естествени науки, поведение, децата нямат практически умения.
17. Каква опасност заплашва съвременният
– Агресията, безкрупулността, безразличието, социалните мрежи колкото и да са добри за бърза връзка.
„От Свободия, Свободата се окова сама!“
18. Какво не можеш да приемеш в човешката участ?
– Безпомощността.
19. Твоето мото или мисъл, която следваш?
– Рисувам с думи, пиша с нюансите на цветовете!
„Какво са нашите спомени?
– лъжливи холограми проектирани в нашето изтъркано съзнание….
А какво е нашата памет? – сантиментален албум от нашите най-ярки спомени. И всеки спомен е оцветен с тогавашните ни емоции.“
Всеки си има своя Съдба, Орисия, Благословия! Картините му носят светло излъчване, топлота и кротост!
ЯНКА ИВАНОВА
