“О! Толкова е хубаво. Вече е светло навън. Топло и уютно. Добро утро, мамо! Така се радвам да те видя. Моля те, гушни ме, целуни ме …. Благодаря ти, мамо. Какво има за закуска? Дай ми да ям. Къде ми е храната, мамо? Гладна съм. Не ми слагай сега чорапи. НЕЕЕЕ!!! Не ми сваляй панталоните! Къде ми е закуската? Искам и мляко! Мамо, гушни ме, моля те. Гушниииии ме.. А, ето го яденето. Ааа, не искам да сядам на стола, мамо. Не на стола. Искам мляко, моля тееее. Ето го млякото, благодаря ти, мамо! Искам да седна на стола. Помогни ми да седна. Помогни ми. Не, искам да опитам сама. Аз мога сама, мамо! Опаа, разлях млякото . . съжалявам, мамо. Оле, че съм мокра. Мамо, блузката и панталоните са ми мокри. И на пода има. Голямо мазало стана. Съжалявам дай ми друго мляко, мамо, ще ми дадеш ли друго мляко? НЕЕЕ, не искам тази блуза, искам друга! Не ми сваляй панталоните!
Те са мокри, мамо. Ама не искам други панталони! Искам тази блуза и тези чорапи. Само един чорап, мамо, не искам два. Я, гледай какво има тук, кремче! Хубаво е и се маже лесно, ще си сложа и на личицето и на ръчичките. Не, мамо, не ми го взимай! Дай ми го! Не я искам тази играчка, искам кремчето. Маааамоооо! Ще скоча, не можеш да ме хванеш! Къде ми е млякото? Гушни ме, мамо! Мамо, виж какво намерих. Прави музика, слушай само как звучи като удрям с лъжицата! Свири хубаво и силно. Ла, ла, ла, ла,ла. Не, няма да млъкна. Слушай колко е хубаво! Неее, мамо, дай ми го обратно, дай ми гооооооооо. ААААААААААААААА!! Искам сладолед! Не искам закуска, искам сладолед! АААААААААА!! Не, няма да млъкна, мамо! Мамо, не викай! Ти, тихо! Искам да се кача ей тука. Помогни ми! Искам да видя какво има там. О! Топчета. Искам да ги отворя. Отвори ги, мамо. Благодаря! Ще си взема малко. Опаа, съжалявам, мамо, разпиляха се. А, ето ми храната. Добре, ще ям. Мамо, окапах се на блузката. Ще го изчистиш ли? Мамо, мамо, ще го изчистиш ли? И на пръстчетата, също. Много е лепкаво. Благодаря! Не искам да ям повече. Искам да тичам. Я, колко вода има тука. Много обичам вода! Пляс, пляс! Вали, вали дъжд! Леле, как си измокрих. Ама тая локва е чудесна! Не, мамо, не се ядоствай! Много е забавно, ела и ти да опиташ. Ааа, ти искаш да ме хванеш, не можеш да ме хванеш, мамо. Виж само как бързо тичам. Мамо, не викай така! Можеш ли да ме хванеш? Ще ти избягам. Опаа, хвана ме! Браво, мамо! Ти си страхотна! Обичам те, мамо! Може ли… може ли да ме гушнеш? И да ме целунеш? О, мамо, толкова е хубаво да съм с теб !!!”
***
– Добро утро, Слънчице! Чудесна утрин е! Знаеш ли, ти си най-сладкото момиченце в целия свят и имаш най-хубавата усмивка! Толкова е хубаво да те прегръщам, малка моя! Гладничка ли си? Да, гладна си. Нека ти приготвя закуска. Ела с мен в кухнята. Нека първо сложим чорапки. Студено е. Не ги сваляй, крачетата ти са студени, трябва да обуем чорапки. Нека първо ти сменя памперса. Не ритай така, не мога да ти сваля панталонките като риташ. Не мога да сменя памперса така. Пак ще обуем панталоните, само изчакай секунда да те сменя. Еха, даста силна си станала! Добрее. Готови сме. Хайде да идем да приготвим за ядене. Да знам, сега ще стопля и малко мляко, само ми дай секунда да приготвя първо храната. Не мога точно сега да те гушна, миличка, нали приготвям закуската. Стига си хленчила. Ето храната. Седни на стола, за да не изцапаме навсякъде. Ох, почти забравих млякото. Ето го и него. СЕГА искаш да седнеш на стола, така ли? Добре. Хайде, готово. Нека ти помогна с чашата. Сама ли искаш да пиеш. Добре, хайде да опитаме. Само внимавай, бавничко. Опа, разсипа го, нищо, всичко е наред. Ще го избърша. Цялата си мокра. Да, знам, недей да пищиш, ще сменим дрешките. Първо блузката, да знам, и панталонките. Чакай, не мога да не сваля панталоните, целите са мокри. Ще сложим други панталонки. Само по-тихичко, всичко е наред. Нека да измия пода, за да не стъпваме на мръсното. Знам, че искаш друго мляко. Само секунда, ще го приготвя. Сега пък какво има? Защо си сваляш блузката? Искаш друга блузка? Добре. А, и чорапи искаш най-накрая, хайде да ги обуем. Готово! Ама не го сваляй този чорап сега, сложи го обратно! Ох, добре, както искаш. Хайде да стоплим ново мляко. Миличка, какво направи!! Откъде взе този крем, дай го тук, цялата си се омазала, трябва да го избършем. Това е на мама крема, ти не го пипаш, разбра ли? Играй си с твоите играчки. Ето ти любимата. Не я хвърляй! Стига си пищяла! Ще ти дам мляко, само ме остави на мира за няколко минути! И сега не мога да те гушна, нали трябва да приготвя млякото. Иди си намери нещо за игра… Какво? Спри! Какъв е този шум? Веднага да оставиш тенджерата в шкафа! Ох, не го издържам тоя шум! ПРЕСТАНИ! Дай да я прибера! Стига си пищяла! Какъв сладолед?! Още не си закусила. Не може сега сладолед! Не се качвай там, ще паднеш! Добре, стига си викала, ще ти помогна да се качиш. Готово. Какво има сега? Искаш да отвориш бонбонките? Дай да ги отворя. Ех, всичките ги изсипа! Пак трябва да зачиствам. Тази работа край няма. Ще се побъркам. Не се издържа! Иди си яж храната и ме остави на мира! Няма нищо, че си се оцапала, после ще го почистим. Охххх, добре, ще го избърша. Готово. Къде хукна пък сега? Не си яла изобщо. Имам нужда малко да отдъхна. Ей, какво е това плискане, къде си? Каквоооо!!! В тоалетната!!! Как можа! Та това е мръсна вода. Стига си пръскала навсякъде. Цялата си подгизнала и пода е мокър. Сега пак трябва и теб да преобличам и да мия навсякъде. Писна ми вече! Още е едва сутрин, а вече съм гроги! ПРЕСТАНИ най-после! Сега вече ще те накажа! Побъркваш ме бе, дете. Ела тук! ВЕДНАГА! Престани да тичаш. Само да те хвана, много ще съжаляваш, така да знаеш! Ела тук. Аха, хванах те, малко бедствие такова! Сега ще те науча! Сега ще видиш ти… сега …. Ох, как може така хубаво да прегръщаш! Как може да имаш такива искрящи кръгли очи, пълни с доброта, като си такова дяволче? Дай да те целуна. Толкова ми е хубаво с теб! Ти си най-хубавото нещо в живота ми. Как бих могла да живея без теб! Толкова съм щастлива, че те имам! Нека те пристисна, каква си ми топличка и пухкавка! Толкова те обичам, малка, сладка моя! Толкова те обичам!!!
Петя Банкова
