„Целта на живота е да бъдем щастливи.“
– Далай Лама
„Щастието е пътешествие, а не дестинация.“
— Буда
Думата ЩАСТИЕ включва в себе си космически обем от смисли, което води до математическото определение за безкрайност. Казано простичко до неопределеност.
По тази причина сме ограничили дефиницията до евдемонистичното разбиране.
Дефиниция на ЩАСТИЕ
Цялостен, синтезиран, обобщен резултат от хармонично задоволяване на основните човешки (биологични и социални) потребности, преживяван от личността като цялостна духовна, включително нравствена удовлетвореност.
Евдемонията е философски подход към живота, щастието и благосъстоянието. Тази концепция представлява централна част от философията на Аристотел и често е „гореща“ тема на дебат за философи и мислители.
Евдемонистични ценности – ценности, свързани с представата на човека за щастието, благополучието и с духовните и матриални му потребности, интереси, стремежи.
Според концепцията на Аристотел хората са принудени да преследват своя потенциал, да се стремят към най-добрите версии на себе си.
До известна степен евдемоничното щастие е обратното на хедоничното щастие, защото ни насърчава да се откажем от моментните удоволствия в полза на дългосрочните цели и трайното щастие.
