ОНЛАЙН СПИСАНИЕ ISSN 2815-5432

Spread the love

                       Имаше едно малко зрънце, което не знаеше защо е

родено.

– Прекалено съм малко – мислеше си то. – Ето до мен Лопатата е голяма… помага  на   майстора  да   копае. Лейката и  тя   е   голяма. Събира тооолкова много вода, за да полива. За косачката да не говорим. Тя е направо гигант! Те всичките са “нещо”, а аз съм тъй дребно и безполезно. И зрънцето лееше ли, лееше сълзи…

– Престани! – скара  му се лейката. – Мокриш се  повече, отколкото трябва и ще вземе да изгниеш!

Нека пък! – тросна се зрънцето. – И без това съм малко и ненужно!

– Глупава  глава  си ти, не друго! – заръмжа  косачката. – Ние  сме ненужни, ако теб те няма! Разбра ли, глупава главо?

– Без мен? – подсмръкна въпросително зрънцето.

– Без тебе, я! – надигна се и лопатата. – Че  кого иначе ще прекопаваме, поливаме, засяваме и плевим?

– Така ли било? Виж ти, моля ти се! – помисли си зрънцето,

докато си триеше очичките и носа. – ТАКА ЛИ БИЛО!

Вашият коментар