Повествовател
Няма да се уморя да повтарям, че това не сте вие. Ако срещнете въпроса: „Какво е искал да каже Вазов в „Под игото“?“, насладете се на момента, защото не всеки ден човек може да се натъкне на толкова тъп въпрос. Първо, Вазов е писател, който, ако иска да каже нещо, обикновено успява да го каже и не се нуждае от гадатели да тълкуват намеренията му. Това важи и за повечето, да не кажа почти всички, професионални писатели и достатъчно талантливи писатели-любители.
Второ, Вазов не казва нищо в „Под игото“. Вазов пише роман, чийто разказ се води от повествовател и всичко, което се казва в романа, го казва повествователят. В поезията се нарича лирически герой, дори когато текстът е първолична изповед. Ботев не се прощава с майка си, с майка си се прощава лирическият герой на Ботев.
В романа на Валери Стефанов „Някой отдолу“ * повествованието се води от името на жена, сякаш за да изкрещи за последен път в лицето на невярващите, че писателят и разказвачът не са едно и също лице.”
…
Епическият повествовател може да няма нищо общо с вас, често той е просто един от героите; може обаче да бъде и ваш двойник, толкова да си приличате, че текстът ви да се възприема като личен дневник, но дори и тогава авторът и епическият повествовател не са идентични. Най-малкото защото авторът е жив човек, многопластов и противоречив, докато повествователят, колкото и талантливо да е създаден, е доста по-схематичен. Дори наистина да пишете личен дневник, пак има повествовател, който е част от вас, но не и цялото, защото човек дори пред себе си, дори в най-съкровената стаичка на сърцето си не е един и същ; няма писател, който да създаде такъв герой или повествовател, който да е толкова много неща едновременно, колкото“колкото е той в качеството си на жив човек.
Видовете епически повествовател зависят от гледната точка, която изберете.
* Проф. Валери Стефанов, „Някой отдолу.. “, Диоген.bg, София, 2008 г.
Откъс от книгата
Технология и философия на творческото писане
Иван Стамболов
