ОТКЪС ОТ КНИГАТА НА ИВАН РАДЕНКОВ
„Приключенията на Кураж Фураж, Гризни Халва и Пане Кашкавале в царство Патладжания“
На другата сутрин Пане и група „Барабас“, заедно с всички тенреци и чапли и придружени от двамата стражари, се явиха на полянката в царските градини в десет без четвърт. Тенреците и чаплите бяха облечени в дрехите, които изнамериха в сценичните гардероби на заведението – роклички, шапки с пера, рокерски якета, скъсани дънки… пълна мешавица от стилове и моди. Както казват в кулинарните среди: манджа с грозде. Фураж си нареди барабаните чевръсто; беше изоставил дегизировката като бабичка (така едва ли щеше да им помогне много с музиката) и се беше издокарал като приятелите си Пане и Гризни Халва – с дълга перука и слънчеви очила. Халвата нервничеше и взе да проверява микрофоните. Чаплите се опънаха на сянка, а тенреците се заеха да репетират хореографията си за последната песен. Тя трябваше да е гвоздеят на програмата и беше с най-сложни танци. Слугите привършваха с последните щрихи на масите с бели покривки, обсипани с обилна закуска, плодове и печива.
Ето че цар Евичак се появи откъм двореца с цялата си свита. До него вървяха чуждестранният делегат от Лебервурстия Кайзер Шмарн, придворните сър и мис Лозови, барон Макарон и, разбира се, сир Ене. Ене огледа групичката с изражение, което говореше ясно: „Само гледайте да ме изложите!“, после извика:
– Музика!
Кураж Фураж удари четири пъти палките една в друга за старт и групата гръмна. Цар Евичак беше точно до най-голямата тонколона. Бяха надули звука до дупка и звуковата вълна от първия акорд го отвя на пет метра като внезапен порив на вятъра. Монархът се пльосна по гръб във фонтанчето със златни рибки. Сир Ене веднага му се притече на помощ, тенреците взеха да танцуват и да подскачат наоколо, а чаплите се завъртяха като пумпали. Музиката трещеше здраво. Пане и Халвата се деряха на микрофона, а Фураж направо разцепваше барабаните със силните си удари. Звучаха наистина страхотно. Разбира се, царят не мислеше така– беше бесен, мокър до кости и беше готов да раздава наказания. В този миг обаче височайшият му гост Кайзер Шмарн го тупна по рамото весело и надвика музиката:
– Това е най-невероятната банда, която съм слушал някога! Много добър вкус и избор за моето посещение. Убеден съм, че Лебервурстия и Патладжания ще станат съюзници.
– О, групата е от Лебервурстия, господин Шмарн! – услужливо вметна сир Ене. – Тук са по моя лична покана!
– О, нима?! Каква чест! С този прекрасен жест показвате изключително уважение. Благодаря ви! – каза Кайзер Шмарн, силно впечатлен.
Сами разбирате, че при тези обстоятелства цар Евичак нямаше как да накаже барабасите заради падането си във фонтанчето. За подобно провинение обикновено хвърчаха глави, но сега нямаше как – щеше да обиди дипломата.
– Ще се радвам да си поговоря с музикантите на лебервурстки! – потри ръце Шмарн.
– Разбира се, разбира се! Ще го уредим! – съгласи се Евичак.
И ето че малко по-късно, след последното парче, тримата музиканти бяха привикани при царя и дипломата.
– Здравейте, съграждани, разбрах, че и вие като мен сте от Лебервурстия – усмихна се Шмарн и попита на чист лебервурстки: – Бревен гибенз зибц фрагенд легендихт избин друкендрефен?
Пане, Халвата и Фураж се спогледаха изпод тъмните очила. Настъпи неловко мълчание, а царят, сир Ене и Кайзер Шмарн ги гледаха в очакване.
– Врътцен и беген! – изплю Халвата с пресипнал от пеенето глас и тутакси се врътна и побягна.
Пане и Кураж тръгнаха невинно след Халвата с подсвиркване. Сир Ене, кайзерът и царят бяха толкова озадачени, че не предприеха нищо съществено, докато изпълнителите се изнизваха пред очите им. Последните навярно щяха да успеят да се измъкнат, ако не беше една глупава постъпка на Халвата. Той пътьом награби парче баничка от масата със закуските.
– Попрегладнях нещо! – оправда се пред укорителните погледи на Пане и Фураж.
После отхапа юнашки, задъвка… и спря с отвратена физиономия; изплю всичко във фонтанчето със златни рибки, а баничката хвърли в близкото кошче. Не се сдържа и извика пред всички:
– Това е най-отвратителната баничка, която съм ял някога! Безспорен медалист, рекордьор и шампион по гадост!
За жалост, точно до него стоеше създателят на баничката, бащата на баничките, господарят на царската кухня, признатият гений придворен готвач Шеф Карамел. През живота си той не бе чувал такива тежки, обидни думи за свое кулинарно произведение. Готвачът почервеня като карамел, от ушите му засвистя и засвири пара и както си стоеше най-изискано до масата, той подскочи в скъпите си дрехи, хвърли се върху Халвата и го затисна с дебелия си корем. Кураж се опита да ги разтърве, но Карамел стискаше здраво Халвата за врата и двамата се завъргаляха в тревата. В настаналия хаос цар Евичак се окопити и нареди на стражата да арестува група „Барабас“.
Пане се даде без бой – беше скромен младеж и беше възпитан да не оказва съпротива на стражар, бил той и стражар на цар Евичак. За негово учудване обаче Кураж Фураж и Гризни Халва се съпротивляваха, ритайки смело стражарите по глезените. И понеже всички се завтекоха да се борят с двамата непокорни разбойници (които между другото бяха доста корави), Пане остана сам на ливадата с вързани ръце. Той се поогледа, поогледа и докато никой не го наблюдаваше, легна и се претърколи ловко под покривката на масата със закуските. И успя да остане незабелязан в суматохата, докато стражарите отведат окованите най-после разбойници и изловят пръсналите се по ливадата чапли и тенреци. Развърза ръцете си, но в следващите часове все някой сновеше из двора и нямаше как да излезе. И така, той неусетно заспа.
Събуди го някакво раздвижване. Слугите понесоха масата. Ужас! Щяха да го разкрият! За щастие, не бяха махнали покривката, затова той застана на четири крака и започна да се придвижва заедно с масата. Трудно виждаше, а плотът го натискаше по тила и врата, така че краткият път от ливадата до двореца му се стори като изкачване на планински връх. Препъна се в някакъв праг и едва успя да стане, преди покривката на продължаващата напред маса да го отмине. Накрая слугите оставиха масата на каменен под. Наоколо се носеше миризма на магазин за плодове и зеленчуци, на щайги и на гнило.
Пане чу отдалечаващи стъпки и леко надзърна през покривката. Намираше се в един от кухненските складове. Наоколо бе пълно с продукти, готова храна, различни съдове и печки.
