ДЪЖД Тоя дъжд ни изненада – сякаш кофа със вода плисна някой от засада и изчезна без следа. Виж ги, мокри са до кости зайо, лиса и вълчан – сухи щяха да са, просто трябваше им дъждобран. Само баба костенурка спи на сушинка у тях – скрита в своята къщурка от дъжда не я е страх.
ПЪНЧЕ С ТРЪНЧЕ С Живко, Жеко и тайфата цял ден бродихме в гората. Вятър вя и слънце пече... - Капнах вече - Живко рече. - Да поседнем - каза важно Жеко - но е доста влажно, цяла сутрин тук тревата се е къпала в росата. Виждам пън. Е, аз отивам там сега да си почивам. И се тръшна Жеко здраво върху пънчето кафяво... Нещо бодна го обаче, рипна Жеко с рев юначен. Глупчо! Без да забележи, седнал бе връз таралежа.
СЛУЧКА В СТАРАТА ДЪБРАВА Там, във старата дъбрава дъб гигант се извисява – двадесет и седем метра. Не бои от луди ветри - корени с огромна сила в почвата дълбоко впил е. Нека сприята беснее - тоя дъб ще оцелее, бурята ще го подмине, Още хиляди години ще размахва своите клони, мрачни облаци ще гони, да не хвърлят тежка сянка върху горската полянка, та да сгрява слънчо всички буболечки и тревички. *** Но веднъж така се случи, че дъбът се поизмъчи: най-внезапно от засада цяла банда дървояди към дървото приближиха и в кората му се впиха. Гризкат стръвните гадини вкусната му дървесина - уж голям е, уж юнак е, но от болка се разплака. Слава Богу, че кълвача го дочу как жално плаче и веднага се захвана с човката си от стомана той гиганта да лекува – чука-трака, прави-струва: няма вече дървояди, весел е дъбът, не страда. *** Приказката свършва тука, ала има и поука: колкото и да си силен, имаш нужда, братко мили, от един приятел верен, който в ден за тебе черен, ще довтаса бърже-бърже раните ти да превърже. стихотворениs за деца от Владимир Виденов
