Виктория Костова
Над 26 хиляди души видяха във Венеция опустелите класни стаи и рушащите се училища у нас. Това показа българският павилион на 18-ото издание на Венецианското биенале за архитектура миналата година. Стари дървени чинове, катерушки за игра и спорт, както и снимки на изоставените училища повдигнаха въпроса за една от наболелите теми у нас – обезлюдяването на малките населени места.
Изложбата “Образованието е предвижване от мрак към светлина”, която се върна от биеналето през декември, вече може да бъде разгледана в София. Тя е разположена в центъра за съвременни изкуства “Топлоцентрала”.
Автори на проекта са архитектите – Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Майк Фритш, Костадин Кокаланов е графичен дизайнер, куратор е арх. Борис Тикварски, както и фотографът Александър Думарей. Според тях на пустеещите сгради може да бъде вдъхнат нов живот, затова чрез българския павилион те целят публична дискусия и активен обмен на информация.
“Поставяйки тази тема, ние бихме искали да отворим дискусия. Целта на архитектурното биенале не е световно изложение на държавите. Това е обмяна между професионалисти на концепции и идеи.
Ценят се тези павилиони, които критично показват актуални теми
Това е целта – критична мисъл, която придвижва напред. Имаше павилиони, които показваха свои актуални проекти, с които се гордеят, но те не вълнуват посетителите толкова силно. Важни са тези, които може да провокират критична мисъл”, разказва пред “24 часа” Божидара Вълкова.
В галерията на “Топлоцентрала” изложбата е адаптирана, като специално за показването в София е разработена нова част, показваща процеса на създаването ѝ. “Училищата са архитектурният образ, който показва, че в България текат демографски процеси, които оставят огромни рядконаселени територии. Първата сграда, която бива изпразнена, е училището. Обичайно младите хора се изнасят първи, няма деца и училището затваря”, разказва Божидара Вълкова. В изложбата могат да бъдат разгледани и 208 снимки на белгийския фотограф Александър Дюмарей, които изобразяват празните занемарени училища в различните краища у нас.
В галерията са разположени и стари чинове и секции, които наподобяват класна стая. А до тях е обособен кът за дискусия – на пет екрана са прожектирани видеа с хора, които са свързани с темата и имат позиция. Дванадесет човека, сред които журналистът Георги Тошев, споделят мнението си за проблема на демографската криза у нас. Те разказват спомени за любимото си училище, как си представят бъдещото училище и какво може да се промени. Така посетителите на изложбата може да седнат срещу екраните и да изслушат мнението им.
“Изложбата не цели да показва носталгично минало или да критикува текущо състояние а да погледнем за в бъдеще как може да подходим адекватно към ситуацията”, казва Божидара Вълкова. Според нея много посетители във Венеция са реагирали емоционално, като са я видели, а други са разбрали какъв проблем има в България, а и не само.
“Венецианското биенале, което е международен формат на представяне, все още е нов за българската култура. Има нужда да осъзнаем защо е важно за нас. За нас е важна темата, значима е за българското общество”, казва Владия Михайлова, която е куратор на изложбата в “Топлоцентрала”. “В програмата на галерията ние се стремим да показваме архитектурни изложби, защото погледът към въпросите на съвременната архитектура са всъщност въпросите за начина ни на живот. Архитектурата създава средата, в която ние живеем”, казва още Владия Михайлова.
Не без значение е и мястото, където беше показан българският проект във Венеция. За щастие, Министерството на културата успя да наеме за три години напред изложбената зала “Тициано” на културния център Centro Culturale Don Orione Artgianelli. Самият културен център разполага с много зали, като тази е най-подходящата – има огромен вътрешен двор и аркада, която предоставя допълнителни възможности за експониране.
Миналата година българският павилион беше класиран в топ 10 на най-впечатляващите експозиции на световния форум. Селекцията бе на престижното издание Artribune и в нея попадат още Швейцария, Канада, Австрия, страните от Скандинавския полуостров, Словения, Чехия, Узбекистан, Латвия и Литва.
“Убедителната и запомняща се инсталация в павилиона на България разказва за обезлюдяването на една страна, която някога е била земеделска, и за опустяването на селата, а в някои случаи и на градовете. Снимките на Александър Дюмарей документират изоставените училища в една държава, която е загубила милиони свои граждани през последните 40 години. Но има надежда и павилионът представя не само проблема, но и възможни решения”, написаха тогава в изданието.
“Нашата цел е изложбата да не се ограничи в рамките на биеналето, а да се разшири със събития. С “Топлоцентрала” успяхме да реализираме събития, които не успяхме във Венеция. Нашето участие беше доста притиснато във времето”, разказва Божидара Вълкова. Българският павилион можеше да бъде разгледан от юни до края на ноември в рамките на 18-ото издание на Биеналето на архитектурата. А темата не е била далечна и за други държави. “Имаме предложение от фондация, която се намира в малко градче близо до Валенсия, да представим изложбата и там. Испания има карти, които показват територии, на които се вижда, че населението рязко намалява. Много актуална тема е и при тях”, разказва Божидара Вълкова. Засега двете страни обсъждат подробностите как може да осъществят изложбата.
Предстои на архитектите да направят списък на всички изоставени училища, като да ги опишат във виртуална карта. Така ще покажат къде са и какво е състоянието им.
Препечатано от “24 часа”
