Розалия Дончева–Лефеджийска е от онези творци с искрящ темперамент, към чийто творчество не можеш да останеш равнодушен. В него присъства разнообразие от теми – стихията на морските вълни, чувствената женска красота, цветя и птици, природата като цяло, енергията на изгревите и залезите, старинни кораби… Всяка нейна картина те залива с вихър от емоции! Всеки един слънчоглед, мак, гларус, раковина, голо женско тяло, скала, с разбиващи се в нея вълни, препускащ по брега на морето кон носи свой характер, идентичност, заряд от енергия. Които се предават на зрителя. Богатият колорит, светлината, напластяването на боите върху платното, полагането на едри мазки свидетелстват за работа със замах, за неизчерпаемо Вдъхновение и Любов към създаването на Красота!…
Родена съм в гр. Габрово. Завършила съм Математическа гимназия, Икономически университет – Варна, Моден дизайн в училище „Богоя 90“ – Варна и Живопис в Частна академия Жул Паскин – София. Паралелно с Математическата гимназия се подготвях за кандидатстване в Художествената академия – при преподаватели от Худ. гимназия в Казанлък, изявени имена художници, скулптури и дизайнери в София, включително бивш ректор на Академията и при настоящ завеждащ катедра. Влагах всичко от себе си и вярвах, че ако съм перфектна, няма как да си затворят очите въпреки, че идвам от МГ. За съжаление бяха смутни времена и местата в специалността, която кандидатствах не стигаха само за роднините на преподавателите. Така след втората година реших, че въпреки къртовския труд, който бях положила, е под достойнството ми да продължавам да се боря с вятърни мелници, макар, че голяма част от кандидатстващите го правеха над 10 години. Направих завой и продължих напред, но не успях да избягам от себе си. Днес живея и работя като художник на свободна практика във Варна. Имам 5 самостоятелни изложби и множество общи. Имам 2 издадени стихосбирки и публикации в много алманаси, сборници, списания и вестници за култура. Член съм на Съюза на свободните писатели в България и на Конфедерация на българските писатели. За сметка на това Сдружението на варненските художници все още е непробиваемо за мен, но всички знаем, че истинската оценка за твореца е благодарността и блясъкът в очите на тези, които са се почувствали докоснати от изкуството му и са го направили част от своя свят. Не веднъж са ме разплаквали благодарствени имейли и телефонни обаждания и за мен няма по-голяма награда и доказателство за смисъла на пътя, по който вървя.
1. Кога се появи у Вас желанието да се занимавате професионално с изкуство? Има ли човек/хора, който/които ви вдъхновиха и насочи/ха да тръгнете по този път?
Винаги съм искала да се занимавам с изкуство. Усещала съм го като моя същност и съм го търсила във всичко около мен. Беше трудно обаче да го превърна в професия тъй като ми се отдават много и точните науки. Средата, в която израснах беше свързана с тях и всички ме насочваха да вървя по този път. Налагаше се да се занимавам с изкуство въпреки това и да се развивам паралелно и в двата свята, което изискваше много усилия. И все пак изкуството надделя!
2. Кога и къде беше първата Ви самостоятелна изложба?
Първата ми самостоятелно изложба беше през 2013г. във Феста хотел – София като едновременно с това имах и изложба на бижута в Планет Арт Подиум.
3. Имате ли предпочитани жанрове, техники, формати?
Работя основно с маслени бои. В първите години изграждах творбите си единствено с помощта на шпакла. Получаваше се интересен и богат на цветове релеф.Техниката ми беше много разпознаваема, но отнемаше твърде много време и енергия. Постепенно включих и четките и сега комбинирам и двете. Днес като гледам стари мои творби се удивлявам на търпението, което съм имала, да „цъкам“ с върха на шпаклата голямо платно и то на 2-3 етапа. Работила съм и акварел, но рядко.
4. Творите ли и в други сфери на изобразителното изкуство, освен живопис?
Обичам да се занимавам с приложно изкуство. Всъщност то бе началото. Занимавала съм се 8-9 години професионално с моден дизайн на дрехи, изработка на бижута от естествени материали, кожени сувенири, плъстена вълна. Мечтаех да се занимавам с промишлен дизайн, живописта ми изглеждаше недостижима, твърде фина и изискваща много талант. Не разбрах как стигнах до нея. Животът ме доведе до тук.
5. Занимавате ли се и с други изкуства, освен с изобразително?
Силно казано е да се занимавам, но понякога ми идва музата да пиша стихове. С времето обвързах това с картините и в последните години към всяко платно пиша стих, изразяващ емоциите, които аз съм вложила в него. Понякога и обратно. Първо идва стихът. Забелязах, че тези двойки започват да живеят свой собствен живот, различен от този, който имат поотделно и така се роди втората ми стихосбирка „На брега на Вселената“ с 80 дуета.
6. Какво Ви вдъхновява и насърчава? От къде черпите душевна енергия да продължавате да творите?
Вдъхновява ме живота.Има толкова красота в него! Трудното е да я видим със сърцето. А енергията да творя си извора от мен. Това е моят смисъл. Ако не го правя, не съм аз, задушавам се и бавно умирам. Изкуството е моят начин да съществувам, да оцелявам, да обичам, да раздавам от това, което нося в себе си, да увеличавам красивото и светлото в живота, да стоплям нечии други сърца… Вярвам, че ние сме само проводници на една по-висша енергия.
7. Имате ли ученици и/или близки, на които предавате своите знания и умения; които вдъхновявате и насочвате да тръгнат по пътя на изкуството?
Не, Не се чувствам достатъчно компетентна, за да преподавам. Помагам. Децата ми като млаки много рисуваха покрай мен. Определено имат зрънце в себе си, но дали ще го поливат да разцъфне, зависи от тях.Имайки своя опит, не се опитвам да насочвам. Всеки сам трябва да усети какво носи в себе си и да открие своя път.
8. Имате ли любими девизи, афоризми, крилати фрази?
Всичко е възможно, стига да го искаш достатъчно силно. Животът е изкуство да умираш, убивайки завинаги смъртта. ( Този си е мой ) 9. Как бихте се описали с няколко думи? Ще отговоря с мои стихове: Днес тя е... Тя беше от онези тихи води, които никой не забелязва. Ала душата и... бе от онези луни, които никога не залязват. От онези скрити слънца, дето винаги топлят мрака... и като жива вода... кротко своето време чакаше. Знаеше - всички тихи води един ден изригват по спешност. А нейната щеше да съживи в много хора забравена нежност. Нейната щеше да раздаде много мигове на вълшебство... ...Никой не можа да я спре - остана си в своето детство. Никой не можа да я пресуши тази цветна Вселена - всичко сиво и тъжно руши и щастлива... живее във мене. /Днес... тя е от онези тихи води, които, който "има очи" - забелязва. Не спира да "произвежда" мечти и да рисува усмихнато утро върху залеза. / Там някъде Отвъд изгубения свят. Отвъд душите опустели. Отвъд потъналите в хлад сърца,до кокал обеднели. Отвъд прегрялите стрелки, дамгосващи изгубеното време. Отвъд преглътнати сълзи, от безчовечност онемели. Отвъд пресъхналите хоризонти, в които се надрастваха мечтите ни. Отвъд несбъднатите спомени, в които се удавиха очите ни. Отвъд презряла суета, безплодна завист и фалшиво щастие. Отвъд Голямата игра и всички пищно украсени маски. Отвъд посоки и заблуди, които ни заливат до безбрежност. Отвъд развитийната лудост и цялата житейска безнадежност. Там някъде душата ми сама преследва своите предели. Там някъде..., отвъд"реалността", в безплътен нежен стон ще ме намериш. Една душа Виж очите ми - да… доста са изпити от взиране да търсят брод. И доста бурени и лабиринти ме спъваха нахално в тоз живот. И въпреки… Да! - Виж как светят две живи въгленчета в тях. И две усмивки са - една за вчера, за утре другата и… аз.- Една планета непонятна от пориви, от полети,мечти… Една вселена необхватна от страст, стихии и борби. И като пролетна омая - една земя, окъпана в цветя. Едно море - бушуващо и неподвластно. Едно небе, изпълнено с крила. Една следа, граничеща с безкрая. И миг един, в безвремие разлят. Пресечна точица на ада и на рая. Една душа - безбрежен необят…
10. Какво Ви носи/с какво Ви зарежда общуването с други хора на изкуството – писатели, художници, поети, музиканти, артисти?
Хората на изкуството са един друг свят, в който потъваш и се изгубваш. Те говорят на езика на душата. Събуждат я от сивото ежедневие. И ѝ дават крила, за да полети. Но първо ѝ дават небе!
11. Имате ли любими теми, към които периодично се връщате в своето творчество?
Обожавам да рисувам морето с неговите безброй лица.
12. Имате ли любим/и писател/и, поет/и? Бихте ли цитирала нещо от него/тях?
Много стихове и автори са ме докосвали през живота. В момента се сещам за едно любимо на
Мира Дойчинова: Обърни ми света Обърни ми света. Със главата надолу. За да знам, че съм още дете. И когато вървя, да е истински полет, а земята да стане небе, и цветята да литнат със листа-пеперуди – колко чудно ще бъде това! Обърни ми света. Всяка мъничка лудост е започвала първо с мечта… Нека всички проблеми отведнъж станат смешни, нека всеки товар да олекне. Да вървиш по небето е безкрайно човешко, а над теб и тревата да свети, да се пръснат щурците – милиони звезди – в най-прекрасната тиха симфония. Сякаш всичко е същото. Пак светът се върти. Но погледнат от нови простори… И е толкова хубаво. Със главата надолу. Не е късно да станем деца. Няма нищо по-светло от лицата на хората, осъзнали, че имат крила.
