Рано сутринта една малка трилистна детелинка кихна силно и гневно:
– На какво прилича това? Никой не ми обръща внимание! Никой не ме забелязва! И защо? Защото имам само три листенца. Ще трябва да отида на лекар и да разбера, как да ми порасне четвърто.
Лекар в градината беше Мотиката. Нищо не можеше да я спре, когато лекуваше цветята от плевелите.
– Госпожо Мотико – проплака трилистната детелинка, – толкова съм нещастна! Кажете, моля, как да ми порасне четвърто листенце за да мога и аз да се радвам на всеобщо внимание?
– Глупава си ти, това ще ти кажа! – отговори Мотиката. Виж се – живееш, зеленееш, поливат те, никой не те закача!..
– Е, да, но… – въздъхна трилистната детелинка, – но четирилистните…
– Глупава! Това е четирилистната детелина, – прекъсна я Мотиката. – ти знаеш ли какво става с четирилистните ти сестри, след като ги откъснат?
– Не – промълви трилистната детелинка.
– Така си и знаех! – продължи Мотиката. – Увяхват за два часа и никой не се интересува от тях. Ти такава съдба ли искаш?
– Неее…аз… – обърка се детелинката и млъкна.
Млъкна и повече никога не заговори за своите мечти, но от време-навреме в съня си се виждаше с четири листенца и това я караше да потръпва от радост.
Весела Фламбурари
