На десет години Симона се чувстваше зряла, красива и силна. Всяка съученичка желаеше да стане нейна приятелка, но ги подбираше. Само отговарящите на строги изисквания можеха да влязат в нейния кръг. Тя беше записала в лексикона трите задължителни характерни черти – красива, заможна, готова на всичко за нея.
Даная наскоро се присъедини към тях. Отговаряше на изискванията, затова я приеха в групата. Имаше нещо смущаващо при новоприетата – беше отличничка, а не зубреше тайно. Просто беше умна, а умните са хитри. От хитростта до коварството има една крачка, коварната приятелка може да стане по-известна от тебе в Интернет. Симона нямаше достатъчно последователи в Тик Ток, а напоследък всички бяха полудели за лайкове.
Живееха в малко градче, намиращо се близо до областния град. Майката на Симона всеки ден пътуваше с колата, работеше като брокерка в авторитетна агенция за имоти. Баща ѝ имаше търговска фирма, хвалеше се, че добрият мениджър разпределя работата на подчинените и по цял ден лежеше на дивана с бира в ръка. Беше продал наследствения апартамент в големия град и купил малка къща с двор тук. Майка ѝ все повтаряше: “Така се прави, когато си частен предприемач се нуждаеш от свежи пари. Къща с двор е истинското жилище. Тесен стар апартамент в блок претъпкан с миризливи старци, мизeрстващи с малка пенсия, но страхливи да си продадат апартаментите и да си оправят живота, не е изборът на модерните хора!”
Баща ѝ беше изхарчил свежите пари в кръчми и барове, но майка ѝ печелеше добре и поддържаше високия стандарт на семейството. Симона имаше пълната свобода да прави каквото иска.
Беше замислила нова игра, за да увеличи лайковете си в мрежата. Трябваше да се прочуе на всяка цена.
Мислеше, че ще я последват всички приятелки, но само Даная се нави да участва. Идеята беше да легнат на пешеходната пътека зад завоя на главната улица, откъдето минаваха товарните коли и да скочат в последния момент, когато чуят скърцането на спирачките. Симона знаеше как да закачи телефона на челото си, за да направи клип в реално време. Освен това беше сигурна, че другите приятелки ще се крият зад голямото дърво да наблюдават и също ще снимат.
Шофьорът на големия ТИР ги видя в последния момент, защото пътеката беше на сто метра след завоя. Натисна спирачките, но тежката машина имаше голям спирачен път. Симона беше легнала близо до тротоара, скочи светкавично, но Даная закъсня. От ужаса, че огромните гуми я застигат, падна пак. Наблюдаващите, скрити зад храстите се разпищяха и наизлязоха. Изглеждаше, че краката на съученичката им са останали под камиона. Оказа се, че не е засегната. Шофьорът слезе и грабна падналата за дългата конска опашка. Тя изпищя, но той не я съжали. Удари ѝ плесник и я хвърли на тротоара. След това се качи отново във високата кабина псувайки. Другарките ѝ се бяха изпокрили коя където свари.
Вечерта цялото градче говореше за инцидента. Даже загрижени майки от родителския съвет към началното училище изпратиха клипа до една национална телевизия.
Симона беше повече от доволна. Беше събрала шестстотин клика в Тик Ток. Временно беше останала без приятелки, родителите им взеха мерки да стоят далеч от нея.
Баща ѝ беше в града “по бизнес”. Когато майка ѝ се прибра вечерта от работа, се опита между два дълги разговора с клиенти, да я попита какво е станало.
– В момента съм много популярна в Интернет, това стана! – сопна се, без да отделя очи от телефона си десетгодишната.
– Даная започнала да заеква, майка ѝ ми се обади, но аз не успях да ѝ отделя време, финализирам сделка…
– Мамо, така се прави, за да станеш известен! Даная знаеше, че е опасно. Гледахме заедно клипа на най-известния инфлуенсър, който си направи селфи как пада от една висока кула и умира!
Майка ѝ понечи да възрази, но в това време звънна телефонът ѝ, тя се изправи и излезе на двора да убеждава поредния клиент какъв прекрасен имот може да си купи.
Като влезе обратно в хола, погледна разсеяно телевизионния екран. Там обсъждаха опасните мании на подрастващите и постоянното им участие в мрежата. Пуснаха клипа с легналите на пешеходната пътека десетгодишни деца и връхлитащия ТИР.
Симона беше вдигнала поглед и се взираше в майка си. Чудеше се какво наказание ще измисли този път, затова беше взела таблета, а телефона си скрила в нейната стая.
– За наказание, ще изметеш двора, почнаха да капят листата вече. Утре вечер като се върна, ако не го сваря чист, ще ти взема таблета! Виж, хапни нещо, аз ще лягам, че съм претрепана от огледи – погледите им се срещнаха. – А в неделя, ще измиеш колата, нямам време за автомивка.
Когато майка ѝ излезе, Симона вдигна ръка и тихо извика: “Ийес! Така се прави!”
Баща ѝ не се прибра тази вечер.
СТАНА АПОСТОЛОВА
