Ако можех да имам едно автобусче с два вратички, щях да возя… Познайте какво. Веселушки дечица и птички. Ако можех да имам една палитра с водни боички, щях да рисувам… Какво? Слънчице мило за всички. Ако можех да имам един светофар с три очички, щях да светя… Познайте с какво. С жълта трептяща звездичка. Ако имах обширна земя, бих в нея цветя посадила и бих я превърнала не в друго, а в огромна детска градина. Ако можех да стана хлебар в бяла престилка с якичка, щях да замеся хляб… За кого? За всички сиротни душички. Ако можех да имам една химикалка със златно мастило, щях да напиша… Как какво? Мир, светлина и обичане. Ако имах един телефон със световни бутони и жички, бих ви казала… Знам ли какво? Вероятно: „Обичам ви всички!” Ако можех да стана вълшебник с бяла тога и гъста брада, щях да направя… Какво? Свят благодатен за всички.
Весела книжка Книжка със картинки, весела и шарена – най-добър подарък, мама ми направи. Гледам и разлиствам новичката чудност. Тя ще ми разказва приказки, тъй славни. Много интересна, много ми хареса – славна и забавна, книжка весела. Кучето обаче – (ех, че лош е Шаро!), Ръфна я веднага и беля направи. Как да я оправя? Мама ме научи с тиксо да залепя страничките здраво. Веселата книжка стана мой приятел. А пък аз ѝ станах верният читател. Рисунка Цветни моливи, боички се разхождат по терлички в скицника ми и рисуват птичета и пеперуди. Ето – сивият молив, нарисува голям слон, а червеният пастел майстори петел. А лилавата боичка – най-добрата ученичка, дъхав люляк сътвори, във вазата го натопи. С жълтата боя накрая слънце мило се показа. Над ливадата то спря и рисунката огря. Екатерина Пенчева – из ръкописа „Весела книжка”
