1. Увод
Дете със специални образователни потребности, дете със специфични потребности, дете с увреждане, трудно дете – все определения за едно и също – за дете, което има затруднения и поставя въпроси, на които често е трудно да бъде отговорено. И поради липсата на опит, и поради липсата на професионална подготовка, поради трудността да приемеш заболяването, да си отговориш на въпроса: „Защо му се е случило? С какво е виновно, за да страда?“ или спасителното: „Нищо не разбира, няма смисъл от никакви усилия.“
Тези деца ни провокират – професионално и лично. Поставят ни въпроси за Спарта и етичния проблем за правото на живот, за изкуплението на греховете и за научаването ни чрез тях, за промисъл, който не можем да разберем (или е необходимо време). Това са деца, които са търпеливи с нас и нашето неразбиране, които понасят да експериментираме, докато се научим и са агресивни, когато не могат да направят нищо, за да се впишат в света.
Обучението в училище на децата от аустичния спектър и интелектуални затруднения започва от 7 годишна възраст, като в зависимост от решението на Регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващото образование те биват насочени или за интеграция в общообразователното училище и там работят с помощта на ресурсен учител, или се насочват към Център за образователна подкрепа, където работят в класове с деца с интелектуални затруднения. Няма обособени класове или училища за деца с аутизъм. Някои центрове към неправителствени организации извършват тази услуга за работа с деца от аутистичния спектър, но те нямат образователен статут.
Още от ранна възраст децата с диагноза от аутистичния спектър трябва да работят заедно с добре обучените си родители и специалисти за преодоляване на основния проблем – липса на интерес към останалите хора или невъзможност /нежелание/ за приобщаване към външния свят. Едва след това, детето да бъде включено в живота на общността /общообразователно училище, образователен център, аутиклас, структурен клас/, където в сътрудничество между общообразователния учител, ресурсния учител, специалния педагог и други специалисти, и осигурени с подкрепата на технологиите, може да се отговори и на най-специфичните потребности на тези деца, без да бъдат ощетявани потребностите на по-голямата част от другите деца.
Решаващият фактор за разработване и провеждане на максимално адаптираната и полезна за социалното участие образователна програма са индивидуалните потребности на всеки ученик и всеки от неговото обкръжение.
2. Характеристика
Аутизмът е вид генерализирано разстройство, което засяга развитието на мозъка, оттам и поведението на човека. Обикновено се появява през първите три години от живота като абнормно развитие със специфични характеристики. При децата, които нямат проблем с речта или интелекта, проявите проличават в училищна възраст /като проблеми със социалната адаптация, обикновено към училищните правила или взаимоотношения с връстници/.
Научни изследвания (2008г.) насочват към различни клинични, генетични, неврологични източници. При над 80% от засегнатите с аутизъм причината остава неразкрита. Само при около 10% от случаите е установена специфична причина за заболяването.
Към разстройствата от аутистичния спектър спадат:
Аутизъм – слабо развитие или отсъствие на говор, съпротива на промени, стереотипно поведение, привързаност към предмети и действия с части от тях, впечатляващи отделни умения;
Синдром на Аспергер – нормален интелект и говорно развитие, ограничени комуникативни умения, проблеми в социалните взаимодействия, ритуално поведение;
Атипичен аутизъм – отделни прояви, появяващи се предимно след тригодишна възраст. Имат добри изяви в области с логическо мислене и компютърни технологии. Налице са особености в разбирането на света, мисленето и емоциите на другите. Затрудняват се в планирането и организирането на дейностите си.
Симптомите варират силно при различните индивиди и дори при един и същи човек през различни възрастови периоди.
Основни/общи сфери на изява:
– социални взаимодействия (пасивност, индиферентност);
– комуникация (разбирането на емоциите и реакциите на другите е ограничено или парадоксално);
– ограничени интереси;
– повтарящо се (стереотипно) ритуално поведение;
– интелект (от много ниски нива до среден и над среден коефициент на интелигентност);
– загуба на вече появили се речеви или социални умения.
Основни симптоми на разстройството са:
– изолация;
– стремеж към неизменност;
– невъзможност да общуват и реагират адекватно съобразно ситуацията.
Речеви нарушения при децата с аутизъм (изключително разнообразни):
– от пълно отсъствие на реч до изпреварващо езиково развитие;
– речта не служи като средство за комуникация;
– някои говорят добре, но имат проблем с разбирането на абстрактни понятия.
Особености на социалните интеракции:
– понижен или липсващ социален интерес;
– липса на инициатива за свързване с другите;
– предпочитание да остане насаме в компанията на другите;
– липса на имитативна способност;
– липса на емоционална реакция при среща с познати.
Поведенчески нарушения:
– двигателни стереотипи;
– особени хранителни навици;
– агресивно и автоагресивно поведение;
– необичайни реакции на студ, болка, удар;
– повишена тревожност;
– проблеми със съня;
– агресивно или самонараняващо се поведение.
Характеристики на комуникацията / общуването:
– нарушена невербална комуникация;
– ехолалична реч;
– невъзможност за поддържане на диалог;
– нарушения в употребата на реч;
– невъзможност за овладяване на лично местоимение;
– нарушена невербална комуникация;
– втренчен поглед;
– жестикулиране.
Отделни от посочените симптоми не са достатъчно основание за поставяне на диагноза, както и отсъствието на някои не бива да отхвърля съмнение за наличието й.
В България помощта за децата с аутизъм е регламентирана в нормативни документи, касаещи човешките права, респективно правата на хората с увреждания: Ратифицирана е Конвенцията за правата на хората с увреждания (2012г.); има Национална стратегия за хората с увреждания 2016-2020г.
3. Особености при работа с деца аутисти.
Едно от най-важните и вълнуващи събития в живота на всяко дете и неговите родители е постъпването в училище или постъпването за първи път в детска градина. Постъпването на детето в училище или детско заведение е свързано с много вълнения и трепет, понякога и тревоги за неговите родители.
Много важно за преодоляването на проблемите и успешното адаптиране на детето в новата среда е да се започне своевременно информиране, консултиране, съвместна работа между родител – учител/възпитател – ресурсен учител – специалист от ЦСРИ. Като начало е необходимо да се определят някои от най-важните очаквани проблеми и да се потърсят навреме решения на тях в добро взаимодействие на родителите и всички включени специалисти.
Основни проблеми и затруднения, които срещат децата със специални нужди при обучението си в училище – както образователни, така и социално-комуникативни, емоционални, поведенчески:
А) Среща се с нова среда: детски колектив, специалисти, работно място. Тук много често – поради недостатъчна подготвеност на родители и деца – са възможни негативни реакции, дори отхвърляне на детето с увреждане; при децата с аутизъм (поради спецификата на състоянието им) новата работна среда може да предизвика нежелание въобще да посещават. Б) Спазване на нов режим: на ставане, на организиране на занимания, на почивка и игри.
В) Спазване на нови правила: на общуване, на занимания.
Г) Овладяване на учебен материал: той може да не е съобразен с възможностите на детето и като обем, и като начин на поднасяне, и като използване на неподходящи учебни материали.
Д) Покриване на учебни изисквания: тук е особено важно внимателно да е преценена формата на обучение на детето, така че тя максимално да отговаря на неговите възможности и потребности.
Независимо, че през последните десетина години се направиха редица стъпки по посока утвърждаването на мястото на децата със специални образователни потребности (СОП) в масовото училище /ЦДГ, все още има редица въпроси, които чакат своите оптимални решения.
За учителите това е огромно предизвикателство, тъй като те трябва да адаптират методиката на обучение по предметите, които преподават съобразно наличието на едно или повече деца със СОП в класните стаи, без това да се отрази на качеството и ефективността на учебната дейност в класната стая. Често учителите не са достатъчно добре подготвени за това.
За родителите да привикнат с идеята, че съвместното обучение между деца със СОП и без СОП е неизбежно и че те биха могли да подпомогнат усилията в нелекия процес на съвместно адаптиране на децата със СОП и без СОП едни към други, а за това също се изискват допълнителни познания и умения.
Няма една обща методика на работа с децата със СОП в масовото училище поради две основни причини – първо, подходът към всяко дете със СОП зависи пряко от неговото индивидуално състояние и второ, всеки отделен учебен предмет има своя методика, която учителят трябва да специфизира съобразно състоянието и възможностите на детето. Не може и да се изведат правила и препоръки, които са общовалидни като основа за адаптиране на детето в училищна среда.
Важни условия за успешното адаптиране на детето:
1. Разбиране към детето с аутизъм от страна на учителя, другите деца и техните родители. Приемане на проблемите на детето от родителите му и тяхната пълна съпричастност и заинтересованост.
2. Поощряване на успехите, които постига детето.
3. Проявяване на толерантност от страна на другите деца.
4. Повече индивидуална работа с детето.
5. Подбор на методи и подходи, адекватни на възможностите на детето. Наличие на достатъчно дидактически материали, адаптирани учебни помагала и др.
6. Работа в екип между ресурсния и масовия учител.
7. Методическа подготовка на учителя за работа с деца със СОП.
8. Добро взаимодействие между родители, ресурсен учител, масов учител, психолог, социални работници, държавен и неправителствен сектор.
9. Създаване на подходяща подкрепяща среда – материална и духовна, където детето да се чувства сигурно и обичано.
10. Формирането на положителни обществени нагласи е важен фактор за пълноценното социално включване на децата със СОП и приобщаването на родителите в този процес е гарант за успеха му.
Значение на взаимодействието с родителите на децата с аутизъм интегрирани в масовото училище. Успешността на това зависи от:
– Информираността на родителите за проблема на детето;
– Информираността на родителите за това как практически се реализира интеграцията на детето им, начините, по които се работи с него в училище, как то се справя с поставените задачи;
– Непрекъснатостта на контакта с родителите (ежедневно); оказване на съдействие от страна на родителя на учителя;
– Индивидуалните разговори с родителите относно постиженията и затрудненията изпитвани от техните деца;
– Групова работа с родителите;
– Посещения на родители в учебни часове;
– Включване на родители в тържества, празници и други училищни мероприятия.
При дете с аутизъм учителят е добре да се присъедини към фокуса на внимание на детето, а не да очаква, че детето ще се присъедини към вниманието на възрастния.
Учителят е добре да коментира дейността, с която детето се е ангажирало или особено за децата, които не говорят, да е присъедини към тази дейност. По този начин ще бъде по-лесно да се привлече вниманието на детето. Учителят трябва да е сигурен, че детето е разбрало задачата, която поставя и да изчака, докато получи отговор (времето за това може да е повече, отколкото при другите деца), т.е. нужно е търпение. Не може да се разчита директно даване на инструкции на децата, както и на настояването те непременно да се придържат към изпълнението на задачата. Необходимо е с детето да се работи пряко, като се следят неговите реакции и участие в комуникацията (вербално, чрез знаци). Учителят трябва да се съобрази с това, че децата с аутизъм се включват трудно в неструктурирани игри с връстници (например по време на междучасие, в свободно от учебна дейност време). Ето защо включването на детето с аутизъм във взаимодействие с връстници трябва да става в дейности със структуриран характер (т.е. да се работи предварително с него относно задачата, която трябва да изпълни с децата и то да учи от групата как да изпълни задачата с другите). Учителят трябва да има предвид, че детето с аутизъм се съпротивлява на промените в рутината и се ангажира със стереотипно повтарящо се поведение. Това естествено може да предизвика негавитизъм при предлагането на промяна в дейността. Когато се предлага задача за изпълнение на детето с аутизъм, тя трябва да бъде достатъчно добре структурирана – детето трябва да разбере какво да прави, къде, кога, как, и кога да приключи. Препоръчва се учителите да разчитат не само на устното говорене, а да използват писмени или с образи инструкции. Когато говорят, е добре да използват кратки изречения с достатъчно паузи между тях.
4. Заключение
Диалогът между институциите се води и той е важен, защото ангажира всеки специалист с роля и отговорност в цялостната система за работа с деца с аутизъм. Социалната работа е призвана да намери и медиира този диалог, защото децата се нуждаят от подкрепа, но такава подкрепа, която ще позволи на тях и техните семейства да заемат ролята си – децата да бъдат интегрирани, да се обучават според възможностите и интересите си, да бъдат възприемани като субекти, а родителите да имат възможност да говорят за ситуацията, да работят с преживяванията си, което да им позволи да запазят отношенията си на съпрузи, а не да ги превръща в „обгрижващ персонал“. Не трябва да се забравя факта, че децата с нарушения от аутистичния спектър и интелектуални затруднения, трябва да насочим усилията си към разрешаване на основния проблем, а именно фактът, че по една или друга причина те отказват да прекарат достатъчно време в нашия интерактивен свят. Това е първото нещо, което трябва да променим.
Използвана литература
1. „Модели и практики за работа с деца със специфични потребности“ – Елисавета Петкова
2. „Да разберем детето със специфични потребности“ – Моника Богданова
3. „Психология на аномалното развитие“ – Ваня Матанова
4. „Ръководство за начинаещи учители и терапевти: Обучение на деца с Аутизъм и умствена изостаналост“ – Special School “Stefan Karadja”
5. Гражданско сдружение „Алтернатива 55“, „Адаптиране на детето при постъпване в училище или детско заведение“ – Невена Иванова – психолог в ЦСРИ „Алтернатива“
