Имаше, далече в една снежна северна гора, едно малко огънче. Беше се родило от клечка кибрит, запалена от едно малко момченце. За нещастие, огънчето съвсем, ама съвсем, не хареса родното си място.
– Как да се развия до голям огън? Как да отгледам високи и ярки пламъци? Как да искря и вълнувам, когато около мен всичко е в лед? Съдбата ми е трудна и непостоянна! Освен това нямам никакво желание да изхабявам ценните ми сили и моят благороден блясък, само за двете ръчички на едно нищо и никакво детенце! Не, не и не! Отказвам категорично!
И ето, че малкото огънче прегоря на клечката кибрит. Детето потри ръчички и запали нова клечка. Скоро щеше да свърши кибрита, но къщата се виждаше вече. А вътре беше топло! Когато си вкъщи и ти е топло, няма нужда да палиш клечки кибрит…
Тогава едно малко огънче грее направо от сърцето ти! Нали така?
