Математикът Луис Карол
Чарлс Латуидж Доджсън , по-известен с псевдонима си Луис Карол е британски писател, философ, математик, логик и фотограф. Променил е името си, защото с него е подписвал научните си трудове по геометрия, алгебра и логика като преподавател по математика в Оксфорд, а като детски автор искал да е по-различно. Освен това леко заеквал и трудно е успявал да се представи с рожденото си име. oтначало превел имената „Чарлз Лaтуидж“ на латински, откъдето се получило „Каролус Лудвикус“. След това им сменил местата и превел „Лудвикус Каролус“ обратно на английски. Получило се „Луис Карол“. Така създал псевдонимът, с който се слави из целия свят.
Loading…
Reload document 
Open in new tab Неговите най-известни произведения са „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Двете части са написани за истинско момиче, с което Луис Карол се запознава, когато то е на четири години. Момиченцето се казва Алиса и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава.. ( снимка на книга Алиса). Двете книги за Алиса са разгърнати в 12 глави и разказват сънувани приключения („животът е сън“). В първата книга действието се развива през пролетта, във втората – през зимата. В първата премеждията са свързани с колода карти, във втората – с комплект шахматни фигури. Популярна история е, че той използва птицата Додо като своя карикатура, защото заекването му го е карало понякога да се представя като „До-до-доджсън“.
В математиката Карол създал методи за проверка делението на 17 и 19, мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри и много други. Негова е и ранната версия на игра, която днес наричаме “Скрабъл”. (снимка игра скрабъл)
Като математик Доджсън работи предимно в областта на геометрията, линейната и матричната алгебра, математическата логика и пише почти дузина книги под истинското си име. сериозно се интересува от теорията на вероятностите и математическите пъзели, разработва метод за изчисляване на детерминанти, постиженията на К. Л. Доджсън в областта на логиката просто изпреварват математическата наука от онова време. Приживе е известен като брилянтен учен – на него са кръстени диаграмата „Карол”, както и квадратът „Луис Карол”. Това са методи за групиране на данни, които и днес се преподават на младите математици. (снимка мат. трудове)
На „ти” е с шаха.
В творбите му играта се споменава няколко пъти и това се дължи налюбовта му към нея. Това не е изненадващо предвид таланта му в математиката и логиката, но е интересно. Според архивите за него, Карол никога не е участвал в турнир по шах, но сред приятелите си бил известен като предпазлив и труден за побеждаване играч. В личните си дневници Карол споменава играта, а в библиотеката му има няколко книги, посветени на нея.
Бил е съвършен фотограф
В рамките на повече от две десетилетия Доджсън създава над 3000 фотографски изображения, включително портрети на приятели и забележителни фигури, пейзажи и снимки на предмети като скелети, кукли, статуи и картини. ( снимкa от Луис Карол)
Луис Карол е роден на 27 януари 1832 г. в Деърсбъри, графство Чешър, Англия.
Първите си литературни стъпки прави в семейното списание „Миш-маш“, което издава от 1855 до 1862 г. за забавление на близките си. „На лов за Снарк“ (1876) е един от шедьоврите му, който излиза за пръв път на български език. В тази ексцентрична поема странен екипаж от осмина джентълмени, един бобър и един ботуш тръгват на лов за нечуван, но много страшен, подозрително вкусен и крайно коварен звяр. Поемата се счита за едно от върховите постижения на английския стихотворен „нонсенс“.( снимка като млад)
Баща му, също Чарлс Доджсън, е надарен математик с изгледи за блестяща научна кариера, но става провинциален пастор. Синът върви по стъпките му, но с известни разлики – той реализира академична кариера. До 12 години малкият Чарлс учи в къщи – чете много, занимава се с математика. Независимо от заекването си, той се занимава с братята и сестрите си – разказва приказки, измисля игри и дори издават домашно списание. После учи в граматическото училище в Ричмънд, както и в частното училище Ръгби, където интересите му се фиксират на математика и класически езици.
През 1850 той отива в бащиния колеж Крист Чърч в Оксфорд. Като студент не е особено прилежен, но талантът му е голям и получава награди и стипендии. Завършва и през следващите 26 години става преподавател по математика в Крист Чърч. Чарлз прекарва много време в изследване на математиката в Оксфорд. Колегите му смятат, че е много отдаден на науката и в архивите пишат, че е прекрасен човек с добро чувство за хумор.
Ръкоположен е и за дякон. През 1856 година декан в Крист Чърч става Хенри Лидъл. Чарлс Доджсън се сближава с него и семейството. В следващите години той често ги снима, бил е много увлечен от фотографията, най-вече момичетата, прекарва с тях много време и ги забавлява с измислени истории, игри на думи и откровени глупости. Когато Чарлс се запознава с любимката си Алис, тя е едва на 4, а през 1862, когато е на 10, се случва чудото. (снимка на Алиса Лидъл).
Тя надживява Луис Карол, цял живот я приемат като героинята Алиса, което не ѝ харесва, но и на гроба ѝ пише: „Гробът на мисис Реджинал Харгрийвс, Алиса от „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол“. В зряла възраст тя се среща случайно с Джеймс Матю Бери и някои източници твърдят, че идеята за Питър Пан е нейна.
Но да се върнем към създаването на Алиса. През един юлски ден , заедно със свещеника Робърт Дакуорт и момичетата Лидъл, Чарлс е на разходка с лодка по Темза. Докато Робърт гребе, той забавлява децата с истории за малката Алиса, която попада в подземния свят, докато гони един бял заек и с нея се случват чудати приключения. „О, и, моля, нека да има повече всевъзможни глупотевини” – насърчава го реалната Алиса. Историята ѝ допада толкова, че тя моли Чарлс да я запише. След няколко месеца той наистина го прави – подготвя ръкопис със заглавие – „Приключенията на Алиса под земята”, рисува собствени илюстрации, подвързва първото копие и го подарява на героинята си. (снимка)
В един момент Чарлс Доджсън си дава сметка, че книгата може да е интересна не само като семейно четиво, праща ръкописа на Макмилън, който е във възторг и наема за илюстратор художника сър Джон Тениел. Работата с Тениел е плодотворна, доколкото художникът дава на писателя идеи за някои от най-великите сцени в книгата – например историята с Лудия Шапкар. Но докато книгата се подготвя за печат, вече като „Алиса в страната на чудесата”, с нашия герой се случва още една трансформация. Той измисля псевдонима си Луис Карол и го използва за всичките си бъдещи литературни писания, докато за математическите си трудове продължава да използва истинското си име.
Някои и досега твърдят, че в този човек наистина живеят най-малко двама души и май наистина е така. У Чарлс Доджсън съжителста супер ексцентричният мислител, писател и академичната личност на гениален математик.
Трудно се прониква в гения на този човек, но и това е разбираемо – в отношенията си с Чарлс Доджсън не успява докрай дори самата кралица Виктория. През 1864, когато излиза „Алиса в страната на чудесата”, тя я чете с възторг. След което моли поданика си да посвети следващата си книга на нея, тя да бъде най-доброто на което е способен. Малко по-късно Виктория получава томче с посвещение, озаглавено „Елементарен трактат за детерминантите” – един от 11-те математически трудове на математика Чарлс Доджсън.Той дава най-доброто от себе си за своята кралица.
Подобно на много писатели, Доджсън е разочарован от загубата на отличните идеи, които неудобно идват посред нощ, трябва да станеш, да запалиш свещта, за да запишеш своите хрумвания. Затова е измислил начин да пише в тъмното. През 1891 г. той изобретява никтографа. Устройството е карта с 16 квадратни дупки (два реда по осем), която предлага въвеждане на стенографски код с точки и тирета. Доджсън го смята също за полезен за незрящи. (снимка)
Той също е измислил правило за намиране на деня от седмицата за всяка дата; начин да се оправдаят правилните полета на пишеща машина; нови системи за парламентарно представителство; правила за честни елиминации за тенис турнири; двустранна лепяща лента за затваряне на пликове; и устройство за подпомагане на инвалиди, които са в леглото, за четене от книга, „Делото на пощенските марки на страната на чудесата“, за да промотира писането на писма.
Умира от пневмония вследствие на грип на 14 януари 1898 г. в дома на сестрите си в Гилдфорд. Погребан е в Гробището на планината в Гилдфорд. (снимка гроб). Паметен камък в негова чест е поставен в ъгъла на поетите, абатство Уестминстър.
Презентацията и публичното представяне е направена с ученици от 4а клас на ОУ „ Любен Каравелов” гр. Бургас. Част е от програмата на клуба по интереси „ Приложна математика”. В по-различен формат децата учат с желание, с интерес търсят информация, любопитни факти, начини, по които да представят откритията си. Работният процес е увлекателен, с много емоции, дискусии, често излизащ от рамките на определеното за занимания време.
