***
Тази кукла знае страшния ми сън.
Чула го, че лае като куче вън.
Хукнала веднага, за да го пресрещне.
Вместо да избяга, станало ѝ смешно.
Весела и смела, казала му: – Стига!
Лапата му взела и му дала книга.
Казала му: – Хайде, като си такъв,
призрачен и гладен, силен като лъв,
бърз като шамар си, като изстрел шумен,
истински кошмар си. Но дали си умен?
И кошмарът явно лесно се измамил.
Хем се изненадал, хем се позасрамил.
– Умен съм! Аз зная сто и пет неща!
Даже си мечтая книги да чета.
– Аз ще те науча – куклата решила. –
Никак не е трудно. Не е нужна сила.
Уличната лампа виж как силно свети.
Седнали под нея с книгата в ръцете.
Аз съм спал спокойно, спал съм непробудно.
От тогава вече – без кошмари. Чудно,
как сънят ми страшен си смени гласа
и разказва приказки, пълни с чудеса.
МАРИЯ ДОНЕВА
