На 5 декември 2023 г. Организацията за икономическо сътрудничество обяви резултатите от проведеното през 2022 г. тестово проучване на читателските, математическите и природонаучните компетентности на 15 годишни ученици от 81 страни. Като цяло читателската компетентност в света е спаднала с 10 % в сравнение с изследването от 2018 г. В тази класация България е на предпоследно място. Но тя и в предходни проучвания (от 2000 г. насетне) не е била никога на по-предни позиции. Какво означава това? Най-обикновеният отговор е свързан с факта, че когато четат един текст (не задължително художествен) младите хора не разбират напълно какво той им казва. Разбират го така да се каже повърхностно. Умението да разбираш напълно един текст се добива не само в часовете по литература, а и в тези по история, география, обществени и природни науки, т.е. в целия учебен процес. Това най-добре се вижда в часовете по математика при задачите с думи и при тези от дяловете геометрия и стереометрия. Не разбереш ли какво се изисква, не можеш да си представиш никаква конструкция, която да ти помогне да приложиш различни правила и да стигнеш до резултат. Така е и в ежедневния живот. Прочел си набързо едно указание, не си схванал всичко, не си си представил последствията от действията по него и резултатите ти са пагубни, примерно подписал си договор, който те подлъгва с бонус за първите няколко месеца, а после дълбоко бръква в джоба ти.
Това описание в едри щрихи на връзките между умението да се чете и разбира и ежедневния живот ни подсказва, че е важно от думите всеки човек да може да изгражда представи, които са адекватни на дадена ситуация или са съзвучни с другите подобни представи – така функционира човешкото общество. При това е много важно да се развие и умението, да бъде разпознавана една представа, която е различна, нова за всички други участници в процеса на общуване и навярно по-добра за съответната ситуация или за едно бъдещо развитие. И докато текстовете при изучаване на история, география и т.н. ни учат предимно да изграждаме общовалидни представи, в часовете по литература нещата стоят по съвсем друг начин. Именно в тях трябва да може да се научи разликата между общи, традиционни представи и тяхното обновяване чрез изкуството на словото. Литературата не е набор от данни, термини, твърдения, които да се научат наизуст и да се използват цял живот. Литературата е процес, в който различни хора от различни епохи са стигали до представи, които са важни за човешкия род, и са ги изразявали на езика, който владеят. Първоначално тези представи са общи за големи групи от хора -митологични, фолклорни, после религиозни, след това стават светски и все по-индивидуални. Изучаването на този процес на развитие на представите и на развитието на езиците, с които те са били споделяни, би трябвало да стои в основата на учебните програми. В университетските програми овладяването на подобни умения става чрез дисциплини като „История на литературата“, но най-вече “Сравнително литературознание“ и „Световна литература“. Кое е основното изискване про тяхното изучаване? Бърз отговор на този въпрос ни дава организацията на учебния процес в университета в Цюрих. Преди години там беше така. Записваш съответната специалност и учиш по своя собствена програма, която си правиш сам, като избираш измежду лекциите и семинарите, които се предлагат от преподавателите всеки един семестър. След четири семестъра си длъжен да положиш един междинен изпит. За литературните специалности той се състои в следното – разговор върху творби от различни епохи и формулиране на научно-изследователска тема, придружена от съответна библиография. Литературните творби са определени в един списък с възможност да се избират различни произведения и такива, които са задължителни за всички изучаващи литература (Омир, гръцките трагици, Данте, Сервантес, Шекспир и т.н.). Не се развиват теми или есета, а се разговаря с комисия от преподаватели върху прочетен текст. Втората част от изпита проверява дали кандидат-литературоведът се ориентира из вече написаното за отделни творби или процеси, дали може да открива нови теми, проблеми, да прави нови наблюдения, основавайки се на теоретични, исторически и анализационни наблюдения или интерпретации, които са вече публикувани. Този изпит може да се полага само два пъти. Ако и при двата опита оценката е слаба, студентът не може да продължи следването си по каквато и да е литературна дисциплина – може да се прехвърли в друга специалност, но тя не може да е свързана с литература.
Този пример ясно демонстрира какво се очаква от човек, който е решил да се занимава с литература и с науката за нея – да е прочел основните текстове на световната литература; да може да чете и разбира текстовете, които я изследват; да се ориентира кое е новост и кое е просто повтаряне на вече познатото; да може свободно да разговаря по литературни теми и проблеми при това с аргументи, които си набавя от историята, от теорията, чрез сравнения и т.н. Тоест да се ориентира из множеството текстове с художествен и изследователски характер, да ги преработва в своя представа и да умее да излага тази своя представа разбираемо и аргументирано за другите участници в подобен процес. А не да учи наизуст и да повтаря вече казаното от други хора.
Казано накратко – да бъде индивидуално съзидателен (свободен) при общуването с текстове и хора. По този начин умението да чете прави отделния човек свободен и хармоничен и в останалите негови житейски практики. Защото не изпитва страх пред сложния текст на цялостния човешки живот.
Младен Влашки
