*ДЕСЕТ ДНИ ДО КОЛЕДА*
Имаше някъде в снежните гори една дървена къщичка. В тази къщичка светеха хиляди малки светулки и кипеше трескава работа. Седем работни джуджета сглобяваха от различни части подаръци, пишеха писма, четяха списъци с детски имена и въобще, личеше си, че до Коледа остават само десет дни.
Седем джуджета ли казах? Не, съвсем не! Работеха само шест, а седмото, най–малкото, се беше свило до печката, намръщено.
Чу се звук от плъзгане на шейна и в дървената къщичка надникна самият дядо Коледа. Суетенето на джуджетата му хареса и той влезе, доволно сучейки мустак.
– Как върви? – попита.
Най–голямото джудже сложи очилата си и запреглежда списъците.
– Ще успеем, както всяка година! – отсече то. – Въпреки че децата непрекъснато стават все повече и повече. Освен това много поумняха и на можеш разбра бели ли правят или изобретения… И по тази точка не можеш ги хвана! Трябват подаръци за всички. Но ще успеем!
Дядо Коледа се огледа усмихнато. После посочи най– малкото джудже, което продължаваше да се мръщи до печката.
– А той, какво? – попита.
– Цупи се! – отвърна очилатото. – Не сме му били давали важна и сериозна работа!
– Ами да! – скокна малкото джудже. – Ето, ти отговаряш за списъците. Това е много важно! Той пише писмата – пак важно! А аз какво? Да не съм ви “джудже за всичко”?
– Тъй, тъй, тъй… – кимна с глава дядо Коледа. – А ти какво правиш най–добре?
– Ами–и–и… мога да скачам! А само ако видиш, колко бързо тичам! – подскочи отново малкото джудже.
Очилатото въздъхна.
– Е, това е то… скачал, тичал! Казах ти, че не си дорасъл още за отговорности!
Малкото джудже се изплези.
– Стига! – отсече дядо Коледа. – Има нещо, което сте забравили и точно той може да го свърши!
– Какво сме забравили? – разтревожиха се джуджетата.
– Елхите сте забравили! – дядо Коледа сякаш бе доволен. – Вълшебните елхи!
– Наистина ли? – все още не вярваше на късмета си малкото джудже. – Само аз ли мога да я свърша тази важна работа?
– Да, само ти и никой друг! – обясни дядо Коледа, – Защото бягаш бързо. Трябва да излезеш и да откриеш тези елхички, които вие, джуджетата, ще занесете на всяко семейство, преди Коледа. Те са вълшебни елхички. Светещи. Не се намират лесно! Трябва хубаво да потърсиш. Това е много важна и сериозна работа. Хайде, желая ти успех!
– Ура–а–а! – провикна се щастливо малкото джудже. – Най–после и за мен да има нещо важно! Ех, че хубава Коледа ще бъде!
И малкото джудже изхвърча весело навън.
– Хм–м, да – усмихна се дядо Коледа. – Май че се получи!
– Разбира се – отвърна замислено очилатото, – ти винаги знаеш, точно как да постъпиш!
После се сепна и се провикна към другите.
– На работа всички! Имаме само десет дни до Коледа!
ВЕСЕЛА ФЛАМБУРАРИ
