Не познавам човека Ненчо Русев, никога не сме се срещали, макар че обитаваме една и съща територия. Като лаик не би следвало точно аз да ви представям художника Ненчо Русев, но реших, че за нашето списание, което има за цел да привлече подрастващите и да им заостри вниманието към изкуството, с акцент на българското, не е лошо да напиша тези редове, като предварително се извинявам на професионалистите.
Обичам да разглеждам в Интернет, особено в платформата https://www.pinterest.com картини на художници от цял свят. Потапянето в насладата да виждаш пейзаж, създаден от човешки ръце, приличащ много на ландшафтите, които са ти до болка познати, но все пак нещо различно, нещо пресъздадено в цветове и форми, които са собствен вътрешен мир, уникален и единствен на земята, носи чувството за безкрайност на красотата. Милиони хора творят. Един от милионите художници на земята е признатият художник и скулптор Ненчо Русев.
Аз от време на време гледам картините му в галерия или в мрежата и се чувствам прекрасно. Вкъщи имам платна от други бургаски художници, негова творба нямам.
Моето детство мина в Карнобат. Точно тук е основанието да го представя. Защото голяма част от пейзажите му са тези, които съм виждала в своето детство, но в момента, в който ги припозная, нещо започва да ме провокира, питам се какво е особеното и установявам, че това са цветовете. Тази хармония на цветовете понякога ме грабва, друг път се шокирам, а най-често не мога да обясня какво толкова различно от другите художници намирам в неговите платна.
Не гледам на света по начина, по който Ненчо Русев го вижда. Била съм на празненства в Странджа, най-често в Граматиково, когато играят нестинарките в огъня. Никога не съм ги чувствала и не съм си представяла, че може да са митологични същества, такива, каквито ги е сътворил майсторът на четката Русев.
Всеки талант е искра Божия. Обикновено хората оценяват изкуството според собствените си вкусове и култура. Поне така си мислят, следвайки разума си. Всъщност това е вярно за огромна част от произведенията на изкуството и културата. Но има и такива художници като Ненчо Русев, които въздействат на много по-дълбоко, подсъзнателно ниво и провокират нашия естетизъм, нашето търсене на красота и възвисяване, нашата човешка индивидуалност.
Стана Апостолова
ИЗЛОЖБА ГОДИШНИ ВРЕМЕНА
ИНТЕРВЮ С НЕНЧО РУСЕВ
1.Моят девиз
– Нямам
2.Кога беше първата Ви изложба?
В шести клас. Учих в у- ще “Христо Ботев”– нарисувах “Обесването на Васил Левски”, а учител по рисуване ми беше Иван Христов, скъп на похвали. Няколко години картината беше на стената в коридора на училището. Следващата в гимназията с учител Петър Стефанов – добър художник и вдъхновител, По-късно в Учителския институт гр. Бургас с преподавател Жоро Баев.
3.Кой Ви насърчи за художествената академия? Имате ли вдъхновител?
От прадедите 1%, всичко останало от БОГ и мен. От малък събирам информация в главата си, постепенно с времето, с годините отпада маловажното и идва време когато трябва да излезе…” да се роди” най-хубавото, а това се получава и от добрите условия.
4. Как си подбираш темите?
Подсъзнателно – те сами ме намират. Или са пред очите ми.
5. Любим цвят
– всички. Когато се появи картината в съзнанието, тя си идва с цветовете. Всеки цвят си има своята мисия.
6. Любимо цвете
– всичко, което цъфти.
7. Любима птица
– всичко, което лети.
8. Любим композитор
– Вивалди, Равел, Рахманинов, Моцарт, Бах, Лист, Пендеревски, Черльонис и много други.
9. От кои художници се учиш
– от всички, даже и от лошите ( смее се )
10. Пресъздаваш историята в твоите пластики – любима историческа личност?
– Христо Ботев, Васил Левски, Стамболов и всички останали.
11. Какво бихме видяли на една твоя картина носеща името България?
– Изкуството трябва да е емоционално и това определя асоциацията в дадена картина.
12. Търпиш ли критика?
– Не, сам съм си критик.
13. В продължение на колко време подготвяш една изложба?
– 5 години.
14. Ти си не само художник, но и скулптор – кой ти помага при сглобяването?
– Никой, сам, разчитам на себе си.
15. Правиш ли предварително скици?
– Да до 50 см. Малката пластика да стане голяма.
16. Държиш ли на одобрението на хората?
– Не
17. ….Грешки, към…които проявяваш най- голяма толерантност
– Няма такива. Щом са грешки подминаваш ги.
18. Как протича един твой ден?
– Различно. Има дни, в които само рисувам, има дни…посветени на приятелите и семейството.
19. Ти учиш в Литва дървопластика и черно-бяла графика. Какво мислиш по въпроса за демонтажа на паметника на съветските освободители?
– За мен, това е върхът на политическото решение. Тези хора нямат понятие как се моделира и сглобява подобна уникалност на изкуството.
20. Имаш ли сред внуците наследник на четката и длетото?
– Да имам, големият ми внук Божидар Русев завърши в Англия изобразително изкуство и музика.
21. Какво качество трябва да притежава една жена, за да съхрани толкова години брака ви?
– “Нищо човешко не ни е чуждо”. Най- вече търпимост и компромиси, особено когато съм в творчески процес.
22. С какви цветове би нарисувал вечната любов?
– С черно – бели.
23. Какво си пожела на 80- годишния юбилей?
– На такава възраст, най- вече Здраве. Ще съм много Щастлив, ако видя сбъдналите мечти на внуците си.
24. Знам, че пишеш стихове. Нека да завършим с цитат от твое любимо стихотворение.
– Да, имам 30 стихотворения.
“Добро утро мой малък град.
Ти още спиш окъпан в утринна роса.
Добро утро моя стара махала.
Завръщам се отново у дома.”
Интервюто взе Янка Иванова
Ненчо Русев е роден през 1943г. в с. Барган, Бургаско. От 1953 г. живее в Карнобат. Завършил е учителския институт в Бургас. Учи и в аранжорския институт в София. През 1971 година завършва Национална художествена академия – София, специалност Скулптура. През 1972г. специализира фотография, дървопластика и графика във Вилнюс (Литва). От 1974г. е приет за член на СБХ.
ОБЩИ И НАЦИОНАЛНИ ИЗЛОЖБИ:
Участва във всички общи изложби на бургаските художници от 1971г. насам. Има множество самостоятелни изложби в страната и чужбина. Симпозиуми: в Кремница, Словакия(1989); Равена и Ливорно Италия(1997 и 2001); Анкара и Одрин Турция(2000 и 2001) и други. Има редовни участия в национални и международни биеналета: „Приятели на морето“ в Бургас, в Равена – Италия, в Кападокия – Турция и много други.
НАГРАДИ:
Ненчо Русев изразява самоличността си в различни области на изобразителното изкуство – живопис, пластика, монументална скулптура, керамика, графика, акварел, фотография.
Носител е на множество награди, една от тях е от „Първи международен симпозиум по скулптура в камък“ – Бургас, 1975 г., и наградата на творческия фонд на СБХ в годишната изложба „Скулптура“ – София, 1995 г. През 2008 г. получава наградата „Художник на годината на гр. Бургас“.
Учредител е на наградата “За самарянство”, която се връчва всяка година. Куратор е на ежегодния живописен пленер в гр.Плевен и пленера на „Топаз мел“ в Карнобат.
Автор е на много монументални и малки пластики изпълнени в бронз, камък и дърво, а също така плакети и медали. Изработените от него релефи се връчват като награди: „Нестинарка“ – на Международния фолклорен фестивал в Бургас; „Златен Пегас“ и „Пегас“ от името на писателското дружество; „Свети Никола“ – символът на Бургас.
По повод своята 80-годишнина художникът и скулптор Ненчо Русев откри ретроспективна изложба в Дружеството на бургаските художници.
Цитати от художника: “За живописта мога да кажа, че е правена на талази, с много големи промеждутъци – някой път с години, а друг път с месеци. Това са различни мои търсения”, “Ако едно произведение няма нужната енергия, то бързо угасва”,
„Най-хубавият сезон е есента… за един художник, който е почти поет, какъвто съм аз, есента е най-благоприятна за работа. Есента е най-цветна, най-сложна и най-важното, този сезон е сякаш най-продължителен и устойчив като състояние от всички сезони. Лятото минава като миг, а есента тук може да продължи и до Нова година“.
