ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ

ЧАСТ 1

1

Когато четем е добре да не се разсейваме. Ако сме вкъщи е желателно да затворим лаптопа, да изключим телевизора и да спрем музиката. Има хора, които могат да разпределят вниманието си, но особено ако четем нещо трудно, не е препоръчително вниманието ни да е раздвоено. В библиотеката се пази тишина, нали така? С една дума трябва да намерим хубаво, удобно място, което не ни разсейва.

Съвет: Направете четенето забавно, като си вземете лека закуска или питие и се настаните удобно.

2

Когато четете нещо трудно, не се тревожете твърде много, че ще се провалите, ако е задължително, или просто ще захвърлите текста, колкото и да го препоръчва някой приятел.

Ако прочетем абзац и трябва да го започнем отначало, защото нищо не ни е влязло в главата, не е ли по-добре да прегледаме цялата история или ако се касае за голяма книга, да я прелистим донякъде, за да добием представа за сюжета, главните герои и накъде ни води авторът, така че да знаем върху какво да се фокусираме при повторното по-внимателно четене.

Разглеждането на критика или анализ от литератор може да бъде добър начин да получите добро обобщение на книгата без да я четете, което да ви помогне да напишете домашното по литература по-лесно, но имайте предвид, че учителите винаги забелязват, а дори да ги заблудите, това не помага да се научите да четете и анализирате всеки текст. Защото нашият свят е такъв, че не може без да сме се научили да четем и разбираме.

Аз бих направила извод, че внимателното второ четене е неизбежно, ако се отнасяме сериозно към това, което четем.

3

Човек лесно мисли в картини, без символното детайлизиране с думи и словосъчетания. Затова направете усилие да си представите картината на това, което четете. Влезте в ролята на филмов режисьор примерно и си представяйте действието визуално. Ако ви е по-лесно представете си героите като познати актьори, ако това помага, и наистина се опитайте да “видите” събитията възможно най-реалистично.

Когато чета художествен текст, ми е много забавно да раздвижа фантазията си и въображението ми да рисува картини и характери. Това се оказва винаги много полезно, помага ми да запомня и разбера много по-добре прочетеното.

4

Слушате ли аудио книги? А чувате ли какво говори учителят в час? Давате ли си сметка кога помните и разбирате повече, когато изговорите изречението тихо, или когато го прочетете на глас? За някои хора е много по-лесно да останат фокусирани и заинтересовани от това, което четат, като го изричат на глас. Заключете се в стаята си или се скрийте в мазето и четете толкова драматично, колкото искате.

Аз правя това, когато ми е скучно и започвам да препускам по текста. Четенето на глас ме забавя и забелязвам красивите моменти.

Винаги се опитвам да чета поезия на глас. Опитайте и вие!

5

Хората сме така устроени, че винаги подразбираме от контекста. Даже може да сте правили експеримент как четете думи с разбъркани букви съвсем правилно! Но така не се обогатява езика и не се постига четене с разбиране. Това специалистите, които четат професионални ръководства го знаят отлично. Те търсят точното значение на всяка дума.

Но масово, когато четем литературен текст, не си правим труда да вникнем в думите, които за първи път срещаме. Особено в началния етап на обучение, когато придобивате навици, е задължително да потърсите всички думи, местоположения или идеи, които не разпознавате. Речникът е на един клик разстояние. Това ще направи четенето много по-лесно.

В училище търсенето на непозната дума или понятие винаги ще ви носи бонус точки. Хубаво е да придобиете навик да попълвате речниковия си фонд.

6

Правете почивки. Препоръчва се на всеки 45 минути четене, да се прави 15 минути почивка, може да е домашна работа – да подредите шкафчето си примерно, за да дадете почивка на ума си или да напишете домашното по математика, за да смените режима на мозъка. Ако си създадете такива навици, ще бъдете много по-ефективни в четенето.

ЧАСТ 2

ВОДЕНЕ НА БЕЛЕЖКИ

1

Когато четете учебник или книга на хартия, не ви препоръчвам да маркирате текст или да пишете в полетата. Някои читатели откриват, че държането на молив или маркер ги прави по-активни читатели, като им дава нещо, което да „вършат“, докато изпълняват задачата. Вижте дали работи за вас, като си приготвите специален тефтер за целта.

Но разполагате ли с електронен вариант, тогава се опитайте. Напишете въпроси в полето, подчертайте неща, които смятате за интересни, подчертайте важни концепции или идеи. Не се страхувайте да направите много белези върху текста си, докато четете.

Отначало ще маркирате произволни пасажи, твърде много, защото смятате, че са важни. Това няма да помогне, но със сигурност ще ви затрудни при повторно четене. Затова при първо четене си направете скица или схема, може да го наречете карта на персонажите и сюжета.

По-късно, когато четете повторно, ще подчертаете точните важни изречения. Това наистина помага при визуалните учащи. Аз съм такава и го намирам много полезно, особено, когато чета технически текст.

2

Сега да си поговорим за прословутото “зубрене”. Всички го мразят и отричат, но то не изчезва. Зубренето е свързано с паметта. Смята се, че човек в ученическа възраст помни много. Това е вярно, но не за всички. Много хора докато не разберат и приложат, не могат да запомнят. А за мене запомняне означава трайно знание, а не кратковременно наизустяване. Това всеки го може. Затова ви препоръчвам следното: Напишете няколко изречения обобщение в долната част на всяка страница. В края на всяка страница или дори в края на всеки параграф напишете кратко резюме. Когато се върнете за повторно четене, прочетете вашите записки. Тогава много по-лесно ще потърсите това, което не сте разбрали и запомнили.

3

Нещо много съществено. Поне за мене най-трудно е да запиша точните въпроси.

Запишете въпросите, които имате относно прочетеното. Ако откриете нещо объркващо или забележите нещо, което ви затруднява, винаги го записвайте. Ако сте ученик, задължително задайте по-късно въпроса в клас. Ако не сте, записаният въпрос ще ви помогне да мислите повече, докато продължавате да четете. Започвайте с защо, после – къде, следва кога, най-накрая винаги как.

4

Напишете вашето мнение (анализ). Веднага след като приключите с четенето, започнете да записвате какво мислите за историята, книгата или главата от книгата, която трябваше да прочетете. Пишете за това, което изглежда важно, каква според вас е била целта на писането и как ви е накарало да се почувствате като читател.

СЪВЕТ: Не пишете дали историята ви е харесала или не, или дали я смятате за „скучна“. Вместо това се съсредоточете върху това как сте се почувствали. Отнасяйте се към фикцията, тоест към художествената измислица като към жив човек. Отношението ни към другите се обуславя от това, как те ни карат да се чувстваме. Тогава вашият анализ на прочетеното, ще е истински ваш, оригинален и ще си заслужава учителят да го чете.

ЧАСТ 3

ОБСЪЖДАНЕ

1

Съберете се с приятели или съученици и обсъдете прочетеното. Не е лошо да обсъждате това, което сте прочели преди или след часа. Всъщност повечето учители вероятно биха били развълнувани. Вижте реакциите на вашите съученици и ги сравнете със своите. Повтарям, опитайте се да не говорите дали е било „скучно“ или не, вслушайте се в мнението на другите, дали някой има добро обяснение на нещо, което може да ви се стори трудно или объркващо.

Така се формират вкусове, създава се общност, особено ако участвате в литературен кръжок, или проект.

2

Помислете за отворени въпроси, за да изследвате прочетеното. Запишете някои въпроси в тетрадката си, които могат да влязат като основа за дискусия на принципа теза – антитеза. Какви морални, социални, нравствени казуси създава текстът от ваша гледна точка, които да поставите в клас. Някои учители ще превърнат това в задача, но така или иначе ще ви помогне да се ангажирате с четенето – четене с разбиране.

Не задавайте въпроси, на които може да се отговори с „да“ или „не“. Научете се да питате „как“. Когато питаме “как” насърчаваме по-задълбоченото мислене.

3

Маркирайте важни страници с листчета. Особено ако излагате мнение, или изявявате красноречието си, това ще ви помогне, да не се налага да търсите десет минути къде е абзацът, доказващ казаното от вас.

4

Поставете се на мястото на героите. Какво бихте направили, ако бяхте на тяхно място. Помислете за себе си в книгата.